Йохан II Тихий или Жан II Брабантски (на френски: Jean II de Brabant, le Pacifique, на немски: Johann II, der Friedfertige; * 27 септември 1275; † 27 октомври 1312, Тервьорен) от род Регинариди, е херцог на Брабант и Лимбург от 1294 до 1312 г. и маркграф на Антверпен.

Йохан II
херцог на Брабант и Лимбург
Роден
Починал
ПогребанБрюксел, Белгия
Управление
Период1294 – 1312
ПредшественикЙохан I
НаследникЙохан III
Други титлимаркграф на Антверпен
Герб
Семейство
РодРегинариди
БащаЯн I
МайкаМаргарета Дампиер
Братя/сестриМария Брабантска
Маргарета Брабантска
ДецаЙохан III (Брабант)
Йохан II в Общомедия

Живот редактиране

 
Йохан II Тихий

Син е на херцог Йохан I († 3 май 1294) и втората му съпруга Маргарета Дампиер († 3 юли 1285), дъщеря на граф Гвидо I Фландерски. Брат е на Маргарета Брабантска (* 1275/1276, † 14 декември 1311), от 1292 г. съпруга на по-късния император Хайнрих VII Люксембургски.

През 1294 г. той наследява баща си като херцог и потушава въстание с помощта на чичо си Готфрид от Ершот. Той се съюзява с английския крал, с Гуидо I Фландърски и други против френския крал Филип IV, но съюзът им прекратява без да нападнат през 1300 г. По-късно той се бие против римско-немския крал Албрехт I Хабсбургски, но му се подчинява. През 1303 г. той няма успехи и против граф Йохан II Холандски.

На смъртното си легло той подписва Хартата от Кортенберг, конституцията на Брабант.

Брак и деца редактиране

Йохан II се сгодява през 1277 г., а на 9 юли 1290 г. се жени в Уестминстърското абатство за Маргарета Английска (1275 – 1333), седмата дъщеря на английския крал Едуард I и Елинор Кастилска. Двамата имат син:

Освен това той има множество извънбрачни деца, между тях:

  • Йохан Корселер († сл. 19 май 1373), господар на Витем (1344), господар на Вайлвилр и Машелен
  • Йохан Кордекен († 1361), който през 1312 г. получава господството Глимес в Брабант и така основава нидерланско-белгийския Дом Глимес.

Източници редактиране

  • Alphonse Wauters, Jean II, Académie royale de Belgique, Biographie nationale, Brüssel 1889, vol. 10, p. 216 – 237