Вижте пояснителната страница за други значения на Казан.

Казан (на турски: kazan; на арменски: Ղազան) е голям, полукръгъл метален съд за готвене, направен от желязо, чугун, мед, медна сплав, бронзова сплав или друг метал.

Варене на животински вътрешности в казан

Казанът е бил изобренен от тюркските номади и се е използвал като основен съд за готвене..[1]

Приготвяне на храна редактиране

Използва се основно за варене на храна или др. Огнището, с което се ползва, може да бъде постоянно, изградено с камъни, кирпич и др.или преносимо – пиростия.

 
Казан върху изкоп за огнище

Има дебели стени. Някои казани са със закръглена, за да може пламъкът от огъня да нагрява не само дъното (както става при съдове с плоско дъно), а всичките му стени, като топлината се разпределя максимално полезно.

Съдържанието в тези съдове за готвене се нагрява бързо и трайно, позволяващо значително пестене на гориво, което е важно в характерните условия на регионите, където съдът е разпространен (Средна Азия, Балкански полуостров, Близък изток).

Дебелите стени на съда позволяват да бъде регулирана температурата, като по този начин се избягва загаряне на продуктите. Основният му недостатък е голямото тегло (поради дебелината на стените).

Дестилиране на алкохол редактиране

 
Мобилен уред за дестилация на джибри

Казан се нарича също съдът за варене на джибри (ферментирали плодове) за дестилация на алкохол, с който се произвеждат високоалкохолни напитки. Думата се използва и като нарицателно за сградите, в които са разположени такива съдове.

Друго значение редактиране

Има мит, който казва, че в казани, разположени в ада, се варят грешниците.

Вижте също редактиране

Източници редактиране