Калайдисване е общо понятие за различни методи за покритие с калай. Чрез калайдисването се прави калаено покритие на повечето видове метални предмети. Въпреки че калая притежава една добра корозионна устойчивост, това не е главната причина да се използва за покрития. Най-важните свойства са безвредността му спрямо хранителните продукти включително при гореща обработка и спояемостта.

Калайдисване на съдове

Предмети, които се калайдисват са обикновено от стомана, от мед или от медни сплави.

Горещо калайдисване редактиране

При този метод предметите, които трябва да се калайдисат, след подходяща обработка се потапят във вана с разтопен калай. При изваждането от ваната, калая покрива повърхността и образува здрав слой. Този метод се използва широко в промишлеността и при домашни условия за калайдисване на медни проводници.

Широко приложение в съвременността този метод има за производство на бяла ламарина (калайдисана стоманена ламарина). С развитието на галванотехниката този метод намалява приложението си.

При медните проводници и елементи обаче горещото калайдисване има големи предимства. Основното предимство е образуването на легиращ слой на границата между медта и калая – и този слой осигурява голяма здравина на покривния слой.

Калайдисване с калаена вана редактиране

 
Вана за калайдисване с потапяне

Калайдисването или спояването с калаена вана е процес, който се използва за промишлени и любителски цели. За целта се използва вана за спойка с нискотемпературен припой.

Процес редактиране

Детайлите, които трябва да се спояват или калайдисват трябва да се омокрят с флюс. След това датайлите се поставят в приспособлението и потапят в разтопения припой за 2 до 12 секунди. След изваждането се охлаждат за няколко секунди, за да се получи гладко покритие. Температурата на ваната се настройва по температурата на топене на припоя и изискванията за процеса. При някои операции на спойване и калайдисване, както е при използването на емайлиран проводник е необходимо да се повиши много температурата, за да се стопи изолацията на проводника.

Трябва да се има предвид, че с покачването на температура на стопения калай, той разтваря медта и при тънки проводници може да стигне до пълното му разтваряне. За намаляване на този процес, трябва да се ограничи до минимум времето за калайдисване/спояване и добавят други съставки към чистия калай.

Вани за калайдисване редактиране

Поради голямата „агресивност“ на разтопения калай към металите има специални изисквания към материалите, от които се изработват ваните за горещо калайдисване. Използват се различни покрития като титан и съединенията му, високотемпературни бои, специални сплави и др.

Галванично покритие редактиране

При галваничното калайдисване детайлите след подходяща повърхностна обработка се потапят в калаен електролит. При включването на електрическо напрежение на повърхността на детайла се нанася калаено покритие. При този метод може да се получават много тънки покрития от няколко микрона и така разхода на материал е много малък. Този метод има голямо значение за производството на бяла ламарина за хранително–вкусовата промишленост и за електронната промишленост (медни контакти, медни елементи и електронни елементи).

Специално за електронната промишленост свойството на чистия калай да образува дълги фини кристални структури с дължина над 100 микрона (Whiskerbildung). Тези кристали представляват голяма опасност за електроните възли и елементи, поради много малките размери и близки разстояния между токопроводящите шини.

Използва се и комбинация от галваничното и горещото калайдисване, като след галваничното покритие се загрява покритието над температурата на топене на калая. По този начин се постига тънко покритие с легиращ слой.

Химическо калайдисване редактиране

Чрез използване на химически разтвори на калаени соли и добавки е възможно едно безтоково калайдисване на медни повърхности. Процеса не е сложен и може да се изпълни и при домашни условия. Получаваното покритие е много гладко и с дебелина от няколко микрона. [1]

Области на използване редактиране

В консерната промишленост, електротехниката, електрониката и др.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата verzinnen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​