Калипетрово
Калипѐтрово е село в Североизточна България, община Силистра. То е второто село по население в област Силистра след Айдемир.
| Калипетрово | |
  Калипетрово  Калипетрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4008 души[1] (15 март 2024 г.) 82,5 души/km² |
| Землище | 48,574 km² |
| Надм. височина | 85 m |
| Пощ. код | 7539 |
| Тел. код | 08624 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 41143 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Силистра Александър Сабанов (независим политик; 2023) |
| Кметство – кмет | Никола Узунов |
| Калипетрово в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на около 2 км южно от град Силистра. През 70-те и 80-те години на XX век е квартал на Силистра, но по-късно е самостоятелно населено място. С население от 4554 души това е седмото по големина село в България. Името му идва от „Кали Петър“, което в превод означава „Хубав Петър“. В миналото се е казвало село Станчево.
Селото има редовна автобусна връзка с областния град, както и влакова с мотрисите от Самуил. На територията на селото и около него има редица предприятия и фирми, пряко свързани с развитието, както на Калипетрово, така и на областния център.
История редактиране
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Калипетра, където вероятно получава от местното земеделско и бъчварско общество финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“,[2] като оставя сведения и за местните първенци.
През август 1855 г. „Цариградски вестник“ съобщава, че според получени в редакцията писма Калипетра е сред населените места, в които е регистрирано огнище на холера.[3]
От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените в Румъния добруджанци, разпространяван под името Мартиролог на добруджанските първенци. В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в Румънска Молдавия по време на Първата световна война.[4]
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4266 | 100.00 |
| Българи | 2776 | 65.07 |
| Турци | 516 | 12.09 |
| Цигани | 333 | 7.80 |
| Други | 10 | 0.23 |
| Не се самоопределят | 6 | 0.14 |
| Не отговорили | 625 | 14.65 |
Религии редактиране
Село Калипетрово е с православна традиция. В центъра на селото има голям православен храм носещ името на Св. Димитър. От около 1980 г. в селото има и малобройна общност изповядваща исляма.
Обществени институции редактиране
В село Калипетрово се намира най-голямото основно училище в Силистренска област.
Културни и природни забележителности редактиране
Калипетрово има собствен празник, наречен Сбор, който по стара традиция се празнува с църковния празник на Св. Дух.
Близо до селото се намира местността „Орехова гора“, чудесно място за почивка и семейни излети. В близост до местността има няколко хижи с малки ресторантчета.
До Калипетрово, в посока Силистра, се намира местността „Меджиди табия“ където има стара турска крепост, превърната в музей. Крепостта е била арена на няколко руско-турски битки през 19 век. В една от тях е участвал Лев Толстой. От тази местност се разкрива панорамен изглед към голяма част от гр. Силистра, река Дунав и румънския град Кълараш.
През септември 1979 г. в центъра на селото в голям двор с жилищна постройка от първите десетилетия на XX в. е уреден Етнографски комплекс.[8]
Редовни събития редактиране
Кукерски фестивал и събор на село Калипетрово на 12.06.
Кръг от републиканския шампионат по автокрос.
„С песните на Васила Вълчева“– регионален конкурс за изпълнители на народни песни.
Личности редактиране
- Родени
- Васила Вълчева (1906 – 1981), изпълнителка на добруджански народни песни
- Петьо Димитров – еколог и икономист, допринесъл за екологичното равновесие за селото
- Кирил Еников (1912 – 1997), учен по почвознание и агрохимия, професор
- Йордан Иванов – инженер лесовъд.
- Станко Димитров Каратонев (роден на 6 януари 1922 г., починал на 31.08.1985 г.) – известен строител, майстор и бригадир, участвал в строителството на много архитектурни забележителности в селото, като читалищната сграда, открита през 1964 г., новото училище „Кирил и Методий“, новото кметство и др. Много къщи от новото село също са строени от Станко Каратонев.
- Младен Николов – акордеонист
- Хрусан Калчев (1853 – 1937), български опълченец.
- Никола Калипетровски, български учител и политик, кмет на Провадия, депутат в Учредителното събрание през 1879 година.
- Христо Черковналиев, най-ярката личност на селото през 19-ти век.
Други редактиране
Характерна и активна читалищна дейност. В селото развиват дейност няколко пенсионерски клуба със своя самодейност и участие в различни фолклорни фестивали из България. Селото разполага и с футболен отбор, който всяка година е водещ в Силистренския регион.
За Калипетрово е характерна традиционната българска кухня. Калипетренци си падат малко червоугодници и обичат обилното ядене и пиенето на вино и ракия, собствено производство. Изобщо производството на последните две се е превърнало в общоселски спорт.
Калипетренци са великолепни танцьори на народни танци от Добруджанската фолклорна област, които те често изпълняват в местната механа – „Добруджанска къща“.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград
- ↑ Цариградски вестник, год. 5, бр. 237, 13/25 август 1855г., 4
- ↑ Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 168
- ↑ „Справка за населението на село Калипетрово, община Силистра, област Силистра, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 13 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
- ↑ Багра Георгиева, Етнографски комплекс в с. Калипетрово / Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, 1981, стр 51-54