Калоян (севастократор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Калоян.
Севастокра̀тор Калоя̀н е български севастократор, вероятно управител на Средец и областта в средата на XIII век.
| Калоян | |
| български севастократор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Единственото пряко сведение за севастократор Калоян е неговия портрет и ктиторски надпис в Боянската църква, датиран към 1258/59 г.:
- Въздигна се от земята и се съгради пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен мъченик Христов Пантелеймон със залягането, труда и голямата любов на севастократор Калоян, братовчед царев, внук на свети Стефан, краля сръбски. Написа се пък при българското царство, при благоверния и благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7, в лето 6767.[1]
Днес преобладава мнението, че под „братовчед царев“ следва да се разбира братовчед на цар Константин Асен.[2][1] Според друга хипотеза, поддържана от Васил Златарски, следващ Иларион Руварац, Калоян е братовчед на Михаил II Асен, идентичен с управлявалия за кратко цар Калиман II Асен, а изписването на църквата е извършено след неговата смърт, при цар Константин Асен.[1]
Калоян е смятан за внук на първия сръбски крал Стефан Първовенчани,[1] като според някои автори е син на неговата дъщеря с неизвестно име от Анна Дандоло, сестра на крал Стефан Урош I.
Основната част на Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена и изписана в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян и съпругата му Десислава като храм към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава са достигнали до нас изписани в криптата на църквата. Те са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. Творбата илюстрира високото майсторство на българските живописци от втората българска държава и се счита за първа проява на Палеологовия ренесанс и върхово постижение на европейската средновековна живопис, наричано от някои учени предшественик на Европейския ренесанс.[3] На стенописа в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. Николай Мирликийски.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 182 – 187.
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография., София 1995, Изд. на БАН, с. 114, бел. 13
- ↑ Попконстантинов, Казимир. „Зограф Василие“ и Боянската църква след 750 години. София, 2009. с. 5 (уводен коментар на Божидар Димитров).