Уикипедия

Каменица (община Цариброд)

селище в Сърбия
Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица (на сръбски: Каменица или Kamenica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Каменица
Каменица/Kamenica
43.1339° с. ш. 22.8928° и. д.
Каменица
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина827 m
Население15 души (2011)
Пощенски код18324
Телефонен код0038–1-10
Каменица в Общомедия

География редактиране

 
Улица в Каменица.

Село Каменица се намира в котловината Висок, на 26 километра северно от Цариброд. Разположено е в централната част на източния дял на Висок – Горни Висок, от двете страни на Каменичка река, приток на река Височица (Височница).

Землището на селото граничи със землищата на следните селища: Больев дол – на изток, Славиня на запад, Изатовци на юг и Сенокос и Росомач – на север.

Махалите на селото са Горня мала, Долня мала и Сред село̀.

Топоними редактиране

  Основна статия: Топоними в землището на Каменица (община Цариброд)

Землището на Каменица е разделено от река Каменичка на две части – източна и западна. По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование „Барье“. На север и североизток от Барье се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини. На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и Луг (ливади, ниви), Антанас (ливади, ниви, пасища), Шишарка (ниви, пасища), Татарски брод (Татарски пут) (ливади) и Алѝч (ниви, ливади, извор).

Западната част от землището на Каменица е съставена от местностите У реку (ливади, ниви), Под село (ниви, ливади), Бресье (ливади, ниви), Обреш (Горньи и Долньи – ниви), Равнище (ливади), Габър (ливади) и други.

Наименованията на изворите и кладенците в каменишкото землище са: Извирка, Девица, Студенъц, Кленье, Стеваново кладенче (в самото село), Рекийна чешма, Шопката, Корита и Църковник.

История редактиране

 
Рушаща се къща в центъра на селото.

До 1878 година редактиране

В местността Грамада на брег е открита праисторическа керамика, а в местността Антанас на изток от селото са открити основи на стара, вероятно ранносредновековна църква.

Под името Камениче селото се споменава в османо-турски документи от 1441 – 1445 година като село в нахия Висок, имащо 30 домакинства. По това време то е част от казата Шехиркьой (дн.Пирот). В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Камениче е отбелязано като село със 17 домакинства и 3 неженени.[1] В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител поп Влайо, който има задължението да предаде на държавата 30 овце.[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Негдан Мирчо, Петро Данин и Станчо Йовин.[3]

През 50-те и 60-те години на 19 век във Висока действа роденият в Каменица хайдутин Игия Мулин заедно с дъщеря си Злата.

В България редактиране

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Каменица спада към Височкия срез на Пиротски окръг. Границата от 1878 година оставя малка част от землището на селото в сръбска територия, но селото е включено в Княжество България и попада в Царибродска околия, Трънски окръг. До 1910 година Каменица е част от община Долни Криводол или Славиня (Славина).

Непросредствено преди Сръбско-българската война от 1885 година сръбските власти правят неуспешен опит да предизвикат антибългарско въстание в Горни Висок и Трънско. По време на самата война жителите на Каменица и на Изатовци подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове „ура“ създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбската армия.

През 1887 година в селото избухва голям пожар, жертва на който стават къщи, обори, складове с храни. За да възстановят щетите, в 1888 г. каменичани взимат заем от Трънската земледелческа каса, който в продължение на години не успяват да изплатят. През 1897 година Деветото обикновено народно събрание им отпуска безлихвен заем в размер на 11 000 лева, с който да погасят задължениета си. Новият заем жителите на Каменица връщат на държавното съкровище в продължение на 10 години.[4]

През 1910 година Каменица става център на община, в която влизат и селата: Сенокос, Изатовци, Брайкьовци и Больев дол.

След 1919 година редактиране

Съгласно Ньойския договор от 1919 година Каменица е включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. През ноември 1920 година сръбски военни и граждански власти влизат в Каменица. Жителите на селото се включват в протестите срещу решенията на договора. Петицията срещу откъсването от България е подписана от 114 жители на селото. От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Каменица е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация и на репресии от страна на сръбските власти. На 29 април 1929 година е разстреляно семейството на поп Асен Йоцев, който преди това е избягал в България. Убити са баща му, брат му и съпругата му.[5]

През 1974 година селото е електрифицирано.

Просветно дело редактиране

През 1849 година Цветко Спасов от Каменица е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.[6]

До 1880 година каменичани се учат в килийното училище при манастира Св. Архангел Михаил в с. Изатовци, а в периода 1870 – 1879 г. – в с. Росомач, което според границата от Берлинския конгрес остава в Сърбия. През 1880 година в селото се открива основно училище. То се помещава в Голубовия хан, а по-късно в частни къщи. Пръв учител е Тодор Митов от Каменица. Училището е само мъжко до 1890 година, след което в него започват да се записват и момичета. Преброяването от 1910 година показва 108 грамотни жители на селото – 98 мъже и 10 жени.

През 1911 година в Каменица се открива нова училищна сграда. В училището се учат и деца от Больев дол и Изатовци. Освен Тодор Митов като учители в Каменица са работили и Мито Тошев, Цветан, Петър Алексов, свещеник в селото, Тошко Костов от Славиня (1905 – 1912), Димитър Ковачев от Струга (1916), Петър Джуров от Славиня. Последният български учител в селото до откъсването на Западните покрайнини от България е Иван Еленков Манчев от с. Изатовци (1919 – 1920). В периода 1921 – 1941 година обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са лица със сръбско самосъзнание – предимно от района на Висока, присъединен към Сърбия през 1878 година. През 30-те години започват да преподават и местни българи, преминали през съответните педагогически курсове.

През 1941 година, след възвръщането на Западните покрайнини към България, в Каменица се открива седемгодишно училище със задължително обучение на децата от селата Каменица, Сенокос, Брайкьовци, Изатовци и Больев дол. В училището се преподава на български език, което продължава и след 1944 година, когато селото отново е в състава на Югославия. След 1944 година училището прераства в осемгодишно, а до 1949 година и обтягането на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия блок в него преподават учители от България.

През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се закриват някои от училащата в съседните села, в каменичкото училище се учат местни деца, но и от други села в Горни Висок. През учебната 1963 – 1964 година в училището се учат 212 ученици, през следващата година – 190, а през 1965 – 1966 година – 172.

На 31 август 1979 година училището в Каменица е закрито поради липса на ученици. Тъй като по това време са закрити и останалите училища в Горни Висок малцината останали ученици продължават образованието си в с. Смиловци, Забърдието.

Население редактиране

Населението на Каменица е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички или торлашки. Според някои местното население спада към етнографската група на т.нар. торлаци, но това название не е много популярно сред каменичани.

Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:

  • 1880 г. – 375 д. (372 българи, 3 румънци)
  • 1887 г. – 388 д. (българи)
  • 1892 г. – 406 д. (398 българи, 8 цигани)
  • 1900 г. – 414 д. (българи)
  • 1905 г. – 418 д. (415 българи, 1 румънец, 2 неустановени)
  • 1910 г. – 416 д. (415 българи, 1 неустановен)

През 1921 г., след войните (1912 – 1918) и сръбската окупация (1920 г.) селото има 351 жители, а през 1930 – 377 души. След 1920 г., както и през 50-те години в Каменица се преселват жители на околните села – както българи (от Сенокос и Изатовци), така и жители на височките села, които през 1878 г. са включени в състава на Сърбия – Росомач, Бела, Дойкинци. Въпреки това днес Каменица е пред изчезване.

Според преброяванията след 1944 г. броят на жителите на селото е следният:

  • 1948 – 365 д. (българи)
  • 1953 г. – 346 д.
  • 1961 г. – 263 д.
  • 1971 г. – 182 д.
  • 1981 г. – 98 д. (51 българи, 27 сърби, 9 – югославяни)
  • 1991 г. – 61 д.
  • 2002 г. – 30 д.
  • 2011 г. – 15 д.

Родове и фамилии редактиране

  • Айдинови – част от рода Велчеви, чийто основател е живял около 1800 – 1875 г. и дал начало и на Никини (Талангодови) и Данаилови.
  • Ангелакини
  • Банджилови – разклонение на Кечини
  • Беличови – свързани с рода Везини. Беличови днес живеят в Свети Николе, Северна Македония, Холандия, гр. Бор и другаде.
  • Бечини – основател на рода е Петър (Беча), роден около 1830 г., чийто баща се казвал Рангел (р. около 1790 г.)
  • Варавунови – наричани са и Гьоргови по името на родоначалника им Гьорго.
  • Васицини – преселници от село Росомач през 1920 г.
  • Везини – един от най-старите родове в Каменица.
  • Вератови – основоположник е Мана Вератов.
  • Вунгерови
  • Върджини или Бебелини – най-старият член на тази фамилия е Тодор, наречен Бебелия.
  • Гинчани – родоначалник е Зарко от с. Гинци, майстор-каменар.
  • Голубови – един от най-старите и големи родове в Каменица, с две големи разклонения.
  • Гъргорчини
  • Данаилови – част от рода Велчеви.
  • Дживлини – според предание, Дживлини са от един родов корен с Панини, Папалейни и Чанчурини, чийто родоначалници са босненецът Стефан и девойка от Каменица.
  • Динчарови
  • Дунини – родоначалник е Белчо Иванов, живял около 1830 – 1870 г.
  • Йоцкини – родоначалник е Йоца, преселник от с. Сенокос
  • Йорданови – част от рода Йочкулови, чийто родоначалник Гьорго е роден към 1700 г.
  • Йоцеви
  • Кайбулови – част от големия род Мангьолови, чийто основател Мангьол е брат на основоположника на Велчеви
  • Кечини – основател Сава, роден около 1780 г.
  • Кишини – част от рода Йочкулови. Основател на Кишини е Алекси (Лека) Маринов Йочкулов.
  • Ковалини – разклонение на рода Кюркчини. Основател на фамилията е Рангел, роден около 1830 г.
  • Колайджиини – разклонение на рода Йокини
  • Кристини – основател е Криста, преселник от с. Сенокос
  • Кюркчиини – един от най-големите родове в Каменица, чиито основатели Цветко и Васко са внуци на Гьорго (р. около 1700), родоначалника на Йочкулови.
  • Манчесови – основателят на рода се е преселил от Голема Кутловица (дн. Монтана)
  • Модрини – разклонение на Йокини. Основател на фамилията е Младен. Името на фамилията идва от името на неговата съпруга – Модра
  • Монини – основател на рода е поп Петър
  • Мулини – родовият им корен е от Пазарджишко
  • Никини или Талангодови – голямо разклонение на рода Велчеви
  • Нинкарини – част от Йокини с родоначалник Апостол
  • Панини
  • Пакшини – родоначалникът на фамилията е преселник от с. Сенокос.
  • Папалейни (Качурови) – родоначалник е Камен (Качур)
  • Паргьомови
  • Пенини
  • Пешеви – основател на тази фамилия е Димитър Терзията, преселник от с. Гнилян, Пиротско.
  • Пешини
  • Потини – разклонение на Кюркчииния род
  • Пръшкулови
  • Рилини – фамилия от рода Йокини
  • Росини – част от големия род Мангьолови. Роса е син на Мана (Мангьол)
  • Ружини – името на фамилията идва от Ружа Каменова Мангьолова
  • Сарамандини (Левини)
  • Сотирови (Сотини) – разклонение на Кюркчииния род
  • Станишини – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана) след 1920 г.
  • Стеваначкови – фамилия, изселила се в Хайредин, Оряховско
  • Талини
  • Тарайгови – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана)
  • Тодорецови – Болшинството са се изселили в София. Наследници има и в Сърбия, и в България.
  • Шенини – разклонение на големия род Малинови-Киркови
  • Шпилини – фамилия, свързана с рода Ковалини
  • Цуранини
  • Чанчурини
  • Чобанови – фамилия от Малиновия род
  • Чучлянови
  • Яшарови – основател е Гака.

Поминък редактиране

Малкото останали жители на селото са пенсионери и се занимават предимно с градинарство. В миналото основен поминък на Каменица са скотовъдството, земеделието и гурбетчийството.

Скотовъдство редактиране

Смята се, че до XIX век скотовъдството е основният поминък на селото. Главен отрасъл на скотовъдството е овцевъдството. В регистъра на джелепкешаните от 1576 г. са отбелязани двама джелепкешани в селото – Петър Радивой и поп Влаю, които доставяли 60 овце. Преди 1878 година агнета от Висока, включително и от Каменица са карани всяка пролет в Цариград.

След 1880 година във Висок започва производството на кашкавал в открити мандри. В началото на ХХ век каменичани отглеждат около 3000 овце, по около 50 на домакинство. Към 1950 година в селото има 5300 млечни овце и кози и 280 млечни крави.[7] През 1961 година в Каменица се отглеждат 678 овце, а през 1981 – едва 393.

През 1953 година в землището на съседното село Изатовци е основана кооперативна скотовъдна ферма „Висок“, в която влиза и бившата селскостопанска задруга в Каменица и в която работят и много каменичани. През 1990 година в нея се отглеждат 4077 овце, но през 1995 г. те са 800.

Освен овце в миналото в Каменица се отглеждат кози, говеда и коне. До средата на ХХ век почти всяко домакинство отглежда по няколко кози, както и между 4 и 6 говеда (волове, крави, телета). През 1971 година те все още са 150, а през 1981 г. – 149.

Земеделие редактиране

Традиционно основните земеделски култури, отглеждани в Каменица, са пшеница, ръж, ечемик, овес (овъс), царевица (муруз), фасул (васуль), слънчоглед. След 1906 – 1910 година в селото започват да навлизат железните плугове и веячките.

В градините, разположени край реката, се отглеждат домати, пипер, зеле, тикви и други.

Печалбарство редактиране

Печалбарството (гурбетчилъка) е един от основните традиционни начини на прехрана за каменичани. Като строители или земеделски работници те изкарват прехраната си в различни части на България и Румъния. В края на XIX и първото десетилетие на ХХ век почти няма семейство в Каменица, от което да няма поне един печалбар във Влашко. В началото на ХХ век част от печалбарите работят и в САЩ и Канада, а някои остават отвъд Атлантика.

Културни и природни забележителности редактиране

Църква „Св. Богородица“ от края на XIX век, построена върху много по-стар храм.[8] Градена е от дялан камък и бигор. Според местните тя е опожарена от турците след потушаването на Чипровското въстание, защото в нея се укривали бежанци от Чипровци.[8] Днес е полуразрушена.[9]

Селските празници са Ранджеловдън (21 ноември), когато се провежда съборът в Каменица, а така също – Спасовдън и Голема Богородица – 28 август.

В далечното минало Каменица е имала и един манастир в местността „Манастирище“.[8]

Личности редактиране

  • Игия Мулин – хайдутин (XIX век)
  • Богдан Николов (1924 – 2007) – краевед и художник;
  • Нацко Сотиров (1894 - 1968) – главен готвач в кухнята на Борис III
  • Момчил Тодоров (роден 1932) – професор по политически науки;
  • ст.н.с. д-р Георги Тошев (роден 1924) – кардиолог;
  • Герман Еленков, командир на 27-и Чепински пехотен полк по време на Втората световна война. Разстрелян е в Пазарджик на 20 февруари 1945 г.

Бележки редактиране

  1. ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 171.
  2. ↑ Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 156., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017 
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
  4. ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 68 – 70.
  5. ↑ Петров, Методи. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919-1934), София 1995, с. 124, 129, 167.
  6. ↑ Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.
  7. ↑ Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 130. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-16.
  8. ↑ а б в Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.41
  9. ↑ Иванов, Цветко; Костов, Саша; Николова, Весна; Людмила Зидарова. "Вяра и камък", Димитровград, Р. Сърбия 2018, с. 30-31.

Литература редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каменица_(община_Цариброд)&oldid=12200548“.