Камило Дзуколи
Камило Дзуколи (на италиански: Camillo Zuccoli) е висш рицар на Суверенния Малтийски орден и негов посланик в Република България.
| Камило Дзуколи Camillo Zuccoli | |
| посланик на Малтийския орден в България | |
| Роден |
1957 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 февруари 2019 г.
Рим, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Италия |
| Политика | |
| Партия | Европейска народна партия |
| Посолство на Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта в България | |
| извънреден и пълномощен посланик (2007 – 2019) | |
Биография редактиране
Роден е през 1957 г. в Изео, северна Италия. През 1979 г. е бил между основателите на италианския комитет „Рейгън президент“. Бил е избиран за зам. генерален секретар и член на Политическото бюро на Европейската народна партия (ЕНП). От 1986 до 1993 г. бил е асистент на председателя на Европейския християндемократически съюз. От март 2005 до 2007 г. е бил министър-съветник в посолството на Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта в България, а от 2007 г. до смъртта си е бил негов извънреден и пълномощен посланик[1][2][3].
Престъпна дейност редактиране
През 1993 г. Камило Дзуколи е арестуван с обвинение за корупция и подкупи (хванат е с куфарче с 300 милиона лири) в рамките на най-големия корупционен скандал в италианската история „Чисти ръце“ (на италиански: Mani Pulite). След като прекарва известно време в затвора на Милано, Дзуколи не издържа и се разпява, предавайки началника си, тогавашния министър на Държавните поръчки Джовани Прандини, на когото е секретар. През следващите месеци италинската преса отразява обширно цялата корупционна схема на министъра свързана с подкупи в инфраструктурния сектор, където Дзуколи и Креспо, другия секретар на Прадини, играят решаваща роля при събирането на подкупите.[4][5].
Най-авторитетните италиански всекидневници като „Република“ и „Avanti!“ публикуват детайли от разпита на Дзуколи, под заглавие „Асистента си признава и накисва Прандини“[6][7]. През 1996 г. Сенатът дава разрешение за подвеждане под съдебна отговорност на Прандини, Дзуколи и още четири лица,[8] както се чете в официалния документ, публикуван в „Държавен вестник“. След присъдата на първа инстанция, настъпва промяна в закона относно използването на документи и доказателства пред съда и делото губи давност поради изтичане на сроковете през 2001 г.
През 2012 г. името на Дзуколи се появява в друг скандал, този път с фондацията „Valore Italia“[9].
През 2019 г. неговият асистент в България, Богдан Паташев, успява да стане посланик на България във Ватикана.
Източници редактиране
- ↑ Камило Дзуколи: Симеон знаеше, че ще му е трудно като премиер, интервю на Мариела Балева, Pressadaily.bg, 5 август 2012 г.
- ↑ Un nuovo progetto dell’Ordine di Malta in Bulgaria Архив на оригинала от 2019-02-03 в Wayback Machine., Orderofmalta.int, 23/04/2012.
- ↑ Festa dell’Ordine di Malta a Sofia, Bulgariaoggi.com, 27 Giugno 2015.
- ↑ E ALLA FINE PRANDINI FINISCE NELLA RETE, Repubblica, 7 marzo 1993.
- ↑ Prandini-a-giudizio[неработеща препратка], Robertobuzio.fr, 2011.
- ↑ IL PORTABORSE CONFESSA E INCASTRA PRANDINI[неработеща препратка], Repubblica, 10 aprile 1993.
- ↑ avanti.senato.it[неработеща препратка]
- ↑ Convocazione, Gazzetta Uffiziale.
- ↑ Malinconico prima fuori e ora dentro: misteri dell’esecutivo Monti Архив на оригинала от 2020-10-22 в Wayback Machine., Il Parlamentare, 14 maggio 2012.