Камъни Раи
Камъните Раи (на япски: raay), наричани също каменни пари, са големи каменни дискове, направени от арагонитов или калцитов варовик с дупка по средата.[2] Камъните Раи са се дълбали на няколко острови от Микронезия, основно Палау,[3] но за кратко и на Гуам, като са се транспортирали за използване като парична единица на остров Яп.
_with_stone_money_made_in_Palau_NOAA.jpg)
Паричната система на Яп разчита на устната история на собствеността. Тъй като камъните са твърде големи да се преместят, купуването на предмет включва просто съгласяване, че собствеността е била прехвърлена. Докато транзакцията се пази в устната история, физическо преместване на камъка не е нужно, а собственикът се знае.
Форма и стойност редактиране
Камъните представляват дискове с дупка по средата. Могат да имат различни размери. Най-големите достигат 3,6 m в диамтър, 0,5 m на дебелина и тежат 4 тона. Най-големият камък Раи се намира на остров Румунг близо до село Рий.[4]
Тези камъни са били, а и все още се използват[5] при редки важни обществени взаимоотношения, например брак, наследяване, политически сделки, съюзи и по-рядко в замяна за храна. Много от тях се поставят пред сградите за събиране или покрай пътеките. Местоположението на камъка често не е от особено значение. Макар собственикът на камъка може да се промени, самият камък рядко се премества, поради масата си и риска от щети. Имената на предишните собственици се предоставят на новия собственик. В един случай, голям Раи, транспортиран на кану, е изпуснат на дъното на морето. Макар никога повече да не е видян, всички се съгласяват, че камъка все още трябва да е там, затова той продължава да бъде търгуван като истинско платежно средство.[5]
История редактиране
Япците са дълбали варовикови камъни от островите на Палау и са ги пренасяли до Яп с канута и салове. Има доказателства, че варовик се е добивал на Палау от япците още през 500 г., но по-широко му добиване започва в периода 1000 – 1400 г.[4] Според местна легенда, япците откриват камъка на Палау преди около 500 – 600 години, когато експедиция, водена от човек на име Анагуманг, акостира на Палау.[6] Варовикът на Яп не съществува и следователно е много ценен за жителите му. Първо, Анагуманг нарежда на хората си да режат камъка под формата на риба, но накрая се избира кръгла форма, вероятно, защото е по-подходяща за транспорт. Пробивала се е дупка в центъра на камъка, за да могат работниците да го носят. Най-големите дискове вероятно са се нуждаели от стотици хора за пренос.
Не е ясно в продължение на колко време каменните пари са се използвали на Яп. Намерени са плоски камъни на възраст от 2000 г., но най-старите не приличат на днешните камъни Раи и не се знае дали са били използвани като валута. Въпреки това, се знае, че размерът на камъните рязко се увеличава, след като европейските техники и търговци пристигат на Яп. Възможно е камъните да са еволюирали от по-малки мъниста.[7]
През 1871 г. ирландско-американският капитан Дейвид Дийн О'Кийф корабокрушира близо до Яп и му е помогнато от местното население. По-късно той помага на япците да си набавят Раи и в замяна получава копра и морски краставици, които са ценни износни стоки в Далечния изток.[8] О'Кийф предоставя на япците железни сечива. В резултат на това се образува инфлация и камъните, набавени с негова помощ, имат по-малка стойност от по-старите.
Търговията с камъни Раи накрая спира в началото на 20 век, поради търговски спорове между испанските и германските интереси в района. Каменоломните са изоставени. Когато силите на Японската империя превземат Яп през Втората световна война, те използват някои от камъните за строителство или като котви. Към 1929 г. японската администрация е преброила 13 281 каменни монети на острова.[9]
Икономистът Милтън Фридман сравнява паричната роля на каменните пари със златните резерви във Форт Нокс за чужди правителства.[10] Макар съвременната валута да е заменила камъните като ежедневна парична единица, камъните Раи все още се обменят в рамките на традициите на остров Яп. Днес те представляват национален символ.
Източници редактиране
- ↑ Jayne, C.F. (1906/1962). String Figures and How to Make Them, с. 160. ISBN 978-0-486-20152-8.
- ↑ Metuker ra Bisech – Yapese Quarried Stone Money Site // AiraiState.com. Архивиран от оригинала на 2013-08-20. Посетен на 2018-05-13.
- ↑ G. S. Parsonson. The Settlement of Oceania: An Examination of the Accidental Voyage Theory // Journal of the Polynesian Society, Auckland University, 1962. Архивиран от оригинала на 2019-09-12. Посетен на 2018-05-13. The natives of Yap in Micronesia went 300 miles to the Palau Islands for „stone money“, great calcite disks, six to twelve feet in diameter.
- ↑ а б Rai of Yap – the stone money // Wondermondo.
- ↑ а б The Island of Stone Money // NPR. Посетен на 5 януари 2010.
- ↑ Pine, Art. Fixed Assets, or Why a Loan in Yap is Hard to Roll Over // The Wall Street Journal, 29 март 1984. с. A1. reprinted in Mankiw, N. Gregory. Essentials of Economics, Third Edition. Mason: South-Western, 2004. с. 454 – 455
- ↑ Gillilland, Cora Lee C. The Stone Money of Yap: A Numismatic Survey (Smithsonian Studies in History and Technology 23). Washington, DC, Smithsonian Institution, 1975.
- ↑ Powers, Dennis M. Tales of the Seven Seas: The Escapades of Captain Dynamite Johnny O'Brien. Lanham, Md., Taylor Trade Publishing, 2010. ISBN 9781589794474. с. 136.
- ↑ Cole, Geert. Lonely Planet South Pacific & Micronesia (Multi Country Guide). Lonely Planet, 2006. ISBN 1741043042. с. 130.
- ↑ Friedman, Milton. The Island of Stone Money // Working Papers in Economics E-91-3. 1991. Архивиран от оригинала на 2017-12-15. Посетен на 2018-05-13.