Уикипедия

Карлово (община)

община в България

Община Карлово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Административен център е град Карлово.

Община Карлово
      
Общи данни
ОбластПловдив
Площ1059.18 km²
Население52 769 души
Адм. центърКарлово
Брой селища27
Сайтkarlovo.bg
Управление
КметЕмил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет33 съветници
Община Карлово в Общомедия
Топографска карта на община Карлово.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в северната част на област Пловдив. С площта си от 1059,182 km2 е най-голямата сред 18-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Община Карлово е една от най-големите общини в България като заема 8-о място. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в централната част, през средно планински в южната, до високо планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на три орографски единици: Карловската котловина, Стара планина и Средна гора.

От запад при град Клисура на изток до село Куртово на протежение от 37 km се простира обширната и равна Карловската котловина. Нейната площ е 280 km2, което съставлява повече от 1/4 от територията на община Карлово, а ширината ѝ варира от 2 – 3 km на запад до 15 km на изток. В най-южната ѝ част, южно от град Баня, в началото на Стремския пролом на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 264 m н.в.

Районите северно от Карловската котловина до границата с Ловешка област се заемат от южните склонове на най-високите части на Средна Стара планина. Тук от запад на изток се редуват три от най-високите дялове на планината. Най-на запад до Рибаришкия проход (1570 m) в пределите на общината попадат южните склонове на източната, най-висока част на Златишко-Тетевенска планина със своя първенец връх Вежен (2198,1 m), разположен северозападно от град Клисура, на границата с община Тетевен. Между Рибаришкия проход на запад и дълбоката долина на Стара река (ляв приток на Стряма) на изток се простират южните склонове на Троянска планина. Нейният най-висок връх Левски (Амбарица, 2165,5 m) се издига северно от град Карлово на границата с община Троян. Районът на изток от долината на Стара река се заема от най-високия дял на Стара планина – Калоферска планина. Тук на границата с община Априлци се извисява най-високият връх на община Карлово и цялата Стара планина – връх Ботев (Юмрукчал 2375,4 m).

Районите южно от Карловската котловина се заемат от най-високите части на Средна гора. На запад от Стремския пролом на река Стряма, до границите с община Хисаря и община Копривщица се простират северните склонове на Същинска Средна гора. На границата с община Копривщица се намира най-високата точка на Същинска Средна гора и на цялата Средна гора – връх Богдан (1604 m). Източно от Стремския пролом в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Сърнена Средна гора. Тук най-високата точка от 982,8 m се намира североизточно от село Мраченик.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Карлово е река Стряма, която протича през нея с горното си течение и отводнява близо 90% от територията ѝ. Реката извира от южното подножие на връх Вежен и се насочва на юг. При гара Стряма завива на изток, минава южно от град Клисура и навлиза в най-западната част на Карловската котловина. Там завива на югоизток и тече по южната периферия на котловината. Южно от град Баня завива на юг, навлиза в Стремския пролом и напуска пределите на общината, като навлиза в община Калояново. По своето течение в община Карлово река Стряма получава отляво двата си най-големи притока – Стара река (20 km) и Бяла река (37 km).

Стара река води началото си от рида Равнец (част от Калоферска планина) и до град Карлово тече в много дълбока каньоновидна долина, минава през центъра на града, навлиза в Карловската котловина и югоизточно от село Войнягово се влива отляво в Стряма.

Бяла река извира североизточно от връх Ботев и тече на юг също в дълбока проломна долина. Западно от град Калофер завива на югозапад и навлиза в най-източната част на Карловската котловина. Минава последователно покрай селата Куртово, Ведраре (тук завива на юг), Бегунци и Пролом (тук завива на запад) и на около 2 km западно от последното се влива отляво в Стряма. Неин основен приток е Свеженска река (26 km), чието горно течение е в община Брезово. В пределите на община Карлово в началото реката тече на север, а след това на запад и югозапад, минава през село Домлян и югоизточно от село Бегунци се влива отляво в Бяла река.

Най-североизточната част на община Карлово (около 10% от територията ѝ) се отводнява от най-горното течение на река Тунджа. Тя води началото си от южното подножие на връх Юрушка грамада в Калоферска планина и тече на юг в дълбока и залесена долина. Минава през центъра на град Калофер, завива на изток и навлиза в община Павел баня.

На територията на община Карлово има изградени няколко язовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в Карловската котловина. Най-големи са „Домлян“ (на Свеженска река), „Марино поле“ (северозападно от село Соколица), „Климент“ (западно от село Климент) и др.

Населени места редактиране

 
Изглед към град Калофер през 2010 г.
 
Изглед към град Карлово през 2005 г.
 
Изглед към град Клисура през 2006 г.

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Баня 3031 14,459 Клисура 868 131,402
Бегунци 483 10,902 Маджаре, Маджере Куртово 214 8,518
Богдан 851 41,344 Дерелии Кърнаре 853 29,650
Васил Левски 1414 42,627 Митиризово, Левски Марино поле 31 3,199 Минтишлии
Ведраре 948 5,487 Куфаларе Московец 248 6,698 Татаре
Войнягово 1025 34,198 Мраченик 105 23,880
Горни Домлян 464 11,535 Горни Омаробас Певците 631 12,075 Ашикларе
Домлян 337 31,676 Долни Омаробас Пролом 414 13,797 Богаз
Дъбене 1479 38,015 Розино 4308 66,453 Рахманларе, Божидар
Иганово 528 35,330 Слатина 844 48,715
Калофер 2672 155,016 Соколица 619 13,902 Доганджа, Дуганджии
Каравелово 1171 78,997 Горно Кюселере Столетово 683 9,925 Кара сарлии
Карлово 19 853 102,173 Левскиград Христо Даново 1591 50,029 Текия
Климент 1119 39,180 Овчеларе, Свети Климент ОБЩО 46784 1059,182 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1886 г. – заличени са селата Бекирлии и Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт;
  • през 1887 г. – заличени са селата Доробас (Дар Обас), Исак Факъ (Исак Факово) и Узун Смаил поради изселване без административен акт;
  • през 1888 г. – заличено е с. Мранчево поради изселване без административен акт;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт;
  • през 1906 г. – заличено е с. Карачево (Карачово) поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Маджаре (Маджере) на с. Бегунци;
– преименува с. Дерелии на с. Богдан;
– преименува с. Куфаларе на с. Ведраре;
– преименува с. Горни Омаробас (Горни Омарбас) на с. Горни Домлян;
– преименува с. Долни Омаробас (Долни Омарбас) на с. Домлян;
– преименува с. Горно Кюселере (Горна Кюселери) на с. Каравелово;
– преименува с. Митиризово на с. Левски;
– преименува с. Гиллере на с. Мали Богдан;
– преименува с. Минтишлии на с. Марино поле;
– преименува с. Татаре на с. Московец;
– преименува с. Ашикларе на с. Певците;
– преименува с. Богаз на с. Пролом;
– преименува с. Овчеларе на с. Свети Климент;
– преименува с. Доганджа (Дуганджии) на с. Соколица;
– преименува с. Кара сарлии на с. Столетово;
– преименува с. Текия на с. Христо Даново;
– преименува с. Арапово на с. Черничани;
  • МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Рахманларе на с. Божидар;
  • МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Левски на с. Васил Левски;
  • МЗ № 3042/обн. 26.02.1944 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
  • МЗ № 934 – 11/обн. 28.04.1944 г. – отделя кв. Мали Богдан от с. Каравелово и го възстановява като отделно населено място – с. Мали Богдан;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черничани на с. Сушица;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Божидар на с. Розино;
  • Указ № 622/обн. 4 януари 1952 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
  • Указ № 59/обн.27.02.1953 г. – преименува гр. Карлово на гр. Левскиград;
  • Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – заличава с. Калугерово (Кишиш махле) поради изселване;
  • Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Левскиград на гр. Карлово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Свети Климент на с. Климент;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Сушица и го присъединява като квартал на гр. Карлово;
  • Решение на МС № 582/обн. 10.09.2002 г. – признава с. Баня за гр. Баня;
  • Указ № 318/обн. 05.09.2003 г. – отделя гр. Сопот и с. Анево от община Карлово и ги включва в новообразуваната община Сопот с административен център гр. Сопот.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 52 307 39 586 2696 5781 269 171 3804 100.00 75.68 5.15 11.05 0.51 0.32 7.27
Карлово 23 075 19 213 600 1394 221 71 1576 Карлово 83.26 2.60 6.04 0.95 0.30 6.82
Розино 4113 1077 1597 1177 5 15 242 Розино 26.18 38.82 28.61 0.12 0.36 5.88
Баня 3512 2560 5 626 12 5 304 Баня 72.89 0.14 17.82 0.34 0.14 8.65
Калофер 3103 2802 43 4 249 Калофер 90.29 1.38 0.12 8.02
Дъбене 1606 1412 150 0 41 Дъбене 87.92 9.33 0.00 2.55
Христо Даново 1581 465 225 824 0 30 37 Христо Даново 29.41 14.23 52.11 0.00 1.89 2.34
Васил Левски 1575 1336 176 41 19 Васил Левски 84.82 11.17 2.60 1.20
Каравелово 1436 1342 0 11 3 7 73 Каравелово 93.45 0.00 0.76 0.20 0.48 5.08
Климент 1254 957 16 96 184 Климент 76.31 1.27 7.65 14.67
Войнягово 1189 1048 3 80 5 0 53 Войнягово 88.14 0.25 6.72 0.42 0.00 4.45
Клисура 1109 1045 0 0 62 Клисура 94.22 0.00 0.00 5.59
Ведраре 1106 692 30 153 4 226 Ведраре 62.56 2.71 13.83 0.36 20.43
Богдан 957 786 0 145 3 21 Богдан 82.13 0.00 15.15 0.31 2.19
Слатина 955 767 21 152 12 Слатина 80.31 2.19 15.92 1.25
Кърнаре 879 555 9 244 0 21 50 Кърнаре 63.13 1.02 27.75 0.00 2.38 5.68
Столетово 768 557 48 4 157 Столетово 72.52 6.25 0.52 20.44
Соколица 637 440 180 3 11 Соколица 69.07 28.25 0.47 1.72
Горни Домлян 534 432 71 28 Горни Домлян 80.89 13.29 5.24
Бегунци 531 363 0 0 166 Бегунци 68.36 0.00 0.00 31.26
Иганово 510 226 68 0 215 Иганово 44.31 13.33 0.00 42.15
Певците 446 237 0 153 55 Певците 53.13 0.00 34.30 12.33
Домлян 405 386 13 1 Домлян 95.30 3.20 0.24
Пролом 394 298 92 0 2 Пролом 75.63 23.35 0.00 0.50
Московец 264 226 0 20 16 Московец 85.60 0.00 7.57 6.06
Куртово 226 224 0 0 0 0 2 Куртово 99.11 0.00 0.00 0.00 0.00 0.88
Мраченик 99 97 0 0 0 0 2 Мраченик 97.97 0.00 0.00 0.00 0.00 2.06
Марино поле 43 43 0 0 0 0 0 Марино поле 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Транспорт редактиране

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 83,1 km.

  • от запад на изток, по цялото протежение на общината преминават два участъка от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от 42,3 km до Община Сопот и още 24,5 km след Община Сопот – общо 66,8 km;
  • последният участък от 16,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Карлово.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124,2 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карлово_(община)&oldid=11925768“.