Карл Теодор (Пфалц и Бавария)
Карл Теодор (на немски: Karl (Carl) Philipp Theodor; * 10 декември 1724, дворец „Дрогенбуш“ при Брюксел; † 16 февруари 1799, Мюнхенска резиденция) е от линията Пфалц-Зулцбах на Вителсбахите и има следните титли:
- пфалцграф и курфюрст на Пфалц – от 31 декември 1742 година;
- херцог на Юлих и Берг (като Карл IV);
- курфюрст на Бавария (като Карл II) – от 1777 година.
| Карл Теодор | |
| 20-и курфюрст на Пфалц, курфюрст на Бавария | |
_Karl_Theodor.jpg) | |
| Роден |
11 декември 1724 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 февруари 1799 г.
|
| Погребан | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1742 – 1799 (Пфалц) 1777 – 1799 (Бавария) |
| Предшественик | Карл III Филип (Пфалц) Максимилиан III Йозеф (Бавария) |
| Наследник | Максимилиан I Йозеф (Бавария) |
| Други титли | херцог на Юлих и Берг |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Йохан Христиан Йозеф |
| Съпруга | Елизабет Августа фон Пфалц-Зулцбах Мария Леополдина Австрийска-Есте (15 февруари 1795) |
| Други роднини | Йозеф Карл (чичо) Елизабет Августа фон Пфалц-Зулцбах |
| Подпис |  |
| Карл Теодор в Общомедия | |
Произход и ранни години редактиране
Син е на херцог Йохан Христиан от Пфалц-Зулцбах (1700 – 1733) и принцеса Мария Анна Хенриета Леополдина дьо Тюрен и д'Оверн (1708 – 1728), роднина на френския маршал Анри дьо Тюрен.
След ранната смърт на баща му и чичо му Йозеф Карл фон Пфалц-Зулцбах († 1729), той е даден на 10 години от далечния му роднина курфюрст Карл III Филип от Пфалц за възпитание при йезуитите.
Брак с Елизабет Августа редактиране
През 1742 г., на 17-годишна възраст, Карл Теодор се жени за своята братовчедка Елизабет Августа фон Пфалц-Зулцбах (1721 – 1794), най-голямата внучка на курфюрст Карл Филип, на нейния двадесет и първи рожден ден. Тяхната връзка не е много щастлива.
След почти двадесет години им се ражда единственото им дете, син с името Франц Лудвиг Йозеф, но умира един ден след раждането му на 29 юни 1761 г. в дворец Шветцинген. Те живеят от тогава повечето разделени. Елизабет Августа се оттегля в нейния дворец в Огерсхайм. През 1766 г. той основава родилен дом и акушерско училище.
Управление редактиране
Курфюрст на Пфалц редактиране
.jpg)
На 31 декември 1742 година умира курфюрстът на Пфалц Карл III Филип, последният представител на линията пфалцграфове на Нойбургската династия на Вителсбахите, и титулът курфюрст отива в следващата по старшинство линия от този дом – пфалцграфовете на Зулцбах. Така Карл Теодор ставя курфюрст на Пфалц под името Карл IV.
Изкуство и наука редактиране
През 1753 г. спонтанно го посещава Волтер. В негова чест той прави четири театрални представления. Той така се охарчва, че моли Волтер за 100 000 франка.
През 1763 г. той основава Манхаймската академия на науките с два класа история и природни науки, и в Дюселдорф Collegium Anatomico-Chirurgicum. В Манхайм освен Волтер и Моцарт идват много хора на изкуството, поети, музиканти и философи. Волфганг Амадеус Моцарт дава през 1777 г. в двора на Карл Теодор множество концерти и е учител по музика на княжеските деца.
През 1780 г. Карл Теодор основава Societas Meteorologica Palatina като трети клас на Майнската академия на науките, първата интернационално действаща общност по метеорология.
Курфюрст на Бавария редактиране
През 1777 г., след кратка наследствена Война за баварското наследство, Карл Теодор наследява Бавария и става курфюрст на Бавария след курфюрст Максимилиан III Йозеф, с който умира баварската линия на Вителсбахите. Карл Теодор като наследник на трона отстъпва Долна Бавария на Австрия чрез таен договор с император Йозеф ІІ, за когото това е компенсация за Австрийска Нидерландия. Също, Карл Теодор се мести в Мюнхен по силата на договор за наследяване с Максимилиан III Йозеф, сключен малко преди смъртта му.
По време на управлението си премахва изтезанията. С договор от 3 януари 1778 г. районът на Щраубинг е отстъпен на Хабсбургите. По-късно Бавария отстъпва на Австрия и Инфиртел – северозападната четвърт на Горна Австрия, включваща Браунау и Шердинг.[1]
През 1784 г. Карл Теодор забранява тайните общества в Бавария, целейки забрана на Ордена на илюминатите. Като резултат от бунт в Мюнхен, породен от хранителна криза, на 10 октомври 1788 г. курфюрстът нарушава договора за наследяването и премества двора си в Манхайм. Това води до обедняване на града и до успокояване на напрежението. На 2 юни следващата година дворът се връща в Мюнхен.[2]
В следващите години Карл Теодор, съветван от Бенджамин Томпсън (граф Ръмфорд), провежда реорганизация на армията в Бавария и Пфалц и въвежда отглеждането на картофи. По съвет на граф Ръмфорд, Карл Теодор урежда и мюнхенския парк „Английската градина“, като той и паркът на двореца Нимфенбург са отворени за широката публика.[2]
Брак с Мария Леополдина редактиране
След смъртта на първата му съпруга Елизабет през 1794 г., Карл Теодор (на седемдесет години) се жени на 15 февруари 1795 г. за младата, 18-годишна и темпераментна, ерцхерцогиня Мария Леополдина Австрийска-Есте (1776 – 1848), внучка на Мария Терезия, която отказва всякакъв телесен контакт и те нямат деца.
Смърт и наследник редактиране
Умира през 1799 г., на 75-годишна възраст, прав след удар от преди четири дена. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен.
Карл Теодор има множество извънбрачни, но няма законни деца. Затова е наследен от Максимилиан IV Йозеф от Клон Пфалц-Цвайбрюкен.[2]
Литература редактиране
- Silke Herrmann, Carl-Theodor, der himmlische Kurfürst. 48 Seiten, ISBN 978-3-940875-00-6
- Lebenslust und Frömmigkeit, Kurfürst Carl Theodor zwischen Barock und Aufklärung. Handbuch ISBN 3-7917-1679-4; Ausstellungskatalog ISBN 3-7917-1679-4
- Karl Theodor von Heigel: Karl Theodor. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 250 – 258.
- Peter Fuchs: Karl (IV.) Theodor. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 252 – 258 (Digitalisat).
- Ingrid Münch: Karl Theodor. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1171 – 1176.
Външни препратки редактиране
- Christian Schönfelder über die Geschichte des Nationaltheaters Mannheim Архив на оригинала от 2012-10-01 в Wayback Machine.
- Karl Theodor und die Musik in Mannheim Архив на оригинала от 2012-03-08 в Wayback Machine.
- Kurfürstenglanz und Kurpfuschertum. Historische Hintergründe zum Roman Die Partie Архив на оригинала от 2012-01-20 в Wayback Machine.
- Tripota – Trierer Porträtdatenbank Архив на оригинала от 2012-01-24 в Wayback Machine.
Източници редактиране
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 86 – 89.
- ↑ а б в Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 88 – 91.