Карл Филип фон Грайфенклау цу Фолрадс
Карл Филип Хайнрих фон Грайфенклау цу Фолрадс (на немски: Karl (Carl) Philipp Heinrich von Greiffenclau zu Vollrads; * 1 декември 1690, дворец Фолрадс, Рейнгау; † 25 ноември 1754, Вюрцбург) от стария благороднически род Грайфенклау в Рейнгау в днешен Хесен, е имперски фрайхер на Грайфенклау-Фолрадс и княжески епископ на Вюрцбург (1749 – 1754).[2][3]
| Карл Филип фон Грайфенклау цу Фолрадс | |
| княжески епископ на Вюрцбург | |
 Карл Филип Хайнрих фон Грайфенклау цу Фолрадс, портрет от Джовани Батиста Тиеполо в резиденцията Вюрцбург. | |
| Роден |
1 декември 1690 г.
Йострих-Винкел, Федерална република Германия |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1754 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1749 – 1754 |
| Карл Филип фон Грайфенклау цу Фолрадс в Общомедия | |
Живот редактиране
Той е големият син на фрайхер Йохан Ервайн фон Грайфенклау цу Фолрадс (1663 – 1727), бургграф на Фридберг, и първата му съпруга фрайин Анна Лиоба фон Зикинген-Зикинген (1666 – 1704), дъщеря на фрайхер Франц фон Зикинген (1629 – 1715) и графиня Анна Маргарета фон Метерних-Винебург-Байлщайн († 1700). Баща му се жени още три пъти.[4] Племенник е на фрайхер Йохан Филип фон Грайфенклау цу Фолрадс, княжески епископ на Вюрцбург (1699 – 1719) и роднина на Георг Фридрих фон Грайфенклау, княжески епископ на Вормс (1616 – 1629), курфюрст-архиепископ на Курфюрство Майнц (1626 – 1629), ерцканцлер на Свещената Римска империя, и на Лотар Франц фон Шьонборн, княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729).
Карл Филип е от 1705 г. катедрален каноник (Domizellar) във Вюрцбург. Той следва в университета в Майнц, където е от 1739 до 1749 г. ректор на университета.
На 6 април 1715 г. той е дякон и на 30 май 1715 г. е ръкоположен за свещеник във Вюрцбург. От 1728 г. е в катедралния капител и поддържа близки отношения с ерц-щифт Майнц.
На 14 април 1749 г. Карл Филип е избран от катедралния капител за княжески епископ на Вюрцбург. Папското одобрение на папа Бенедикт XIV е на 21 юли. Помазан е за епископ на 5 октомври 1749 г.
Карл Филип въвежда книга за песните, реформира още същата година реда за аптекарите и лекарите. Той също много помага на университета във Вюрцбург, въвежда нов ред за следването през 1749 г., увеличение на заплатите на професорите и съставяне на катедра по експериментална физика. Той престроява резиденцията във Вюрцбург (1749 до 1753).
Умира на 25 ноември 1754 г. от белодробна туберкулоза и е погребан в катедралата на Вюрцбург.
Литература редактиране
- Erich Bachmann u. a.: Residenz und Hofgarten Würzburg. Amtlicher Führer. 13., neu gestaltete Aufl. Bayerische Schlösserverwaltung, München 2001, ISBN 3-932982-41-X.
- Erwin Gatz, unter Mitarbeit von Stephan M. Janker: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1648 bis 1803. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-06763-0.
- Edith Schmidmaier-Kathke: Fürstbischof Carl Philipp von Greiffenclau. Der Auftraggeber Tiepolos. In: Peter O. Krückmann : Tiepolo in Würzburg (Der Himmel auf Erden; Bd. 1). Prestel, München 1996, ISBN 3-7913-1639-7, S. 58 – 63.
- Herbert Schott: Fürstlicher Absolutismus und barocke Stadt. In: Ulrich Wagner: Vom Bauernkrieg 1525 bis zum Übergang an das Königreich Bayern 1814 (Geschichte der Stadt Würzburg; Bd. 2). Theiss, Stuttgart 2004, ISBN 3-8062-1477-8, S. 130 – 202.
- Otto Renkhoff: Nassauische Biographie. Kurzbiographien aus 13 Jahrhunderten. Wiesbaden 1992. ISBN 3-922244-90-4, S. 246,
Източници редактиране
- ↑ grzv // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ Bishop Karl Philipp Henri von Greiffenclau zu Vollraths, catholic-hierarchy.org
- ↑ Mainzer Altertumsverein: Mainzer Zeitschrift. Band 105, Von Zabern, Mainz 2010, S. 176
- ↑ Carl Philipp Heinrich Greiffenclau v.Volrads Bischof v.Würzburg, ww-person.com
