Карстова фуния или карстова дупка е депресия или пропаст в земята, причинена от срутване на повърхностния слой.

Карстова фуния в гипс близо до Мадрид.
Карстови фунии близо до Мъртво море, образувани, когато подземна сол се е разтворила от сладководна интрузия, поради продължаващия спад на морското равнище.
Сяочжай Тянкен в Китай е най-дълбоката карстова фуния в света (662 m).
Карстова фуния в град Гватемала.

Повечето се причиняват от карстови процеси, като например химичното разтваряне на карбонатни скали или суфозионни процеси.[1][2] Карстовите фунии варират по форма и по размер, както в диаметър, така и в дълбочина. Могат да се образуват постепенно или внезапно и се срещат из цял свят.[3]

Образуване редактиране

Природни процеси редактиране

Карстовите фунии могат да улавят дренаж от оттичаща се или неподвижна вода, но могат да се образуват и на високи и сухи места. Тези, които улавят дренаж, могат да го задържат в големи варовикови пещери. Тези пещери могат да се оттичат в притоците на по-големи реки.[4][5]

Образуването на карстови фунии включва природни процеси на ерозия[6] или постепенното премахване на леко разтворима скална основа (като варовик и гипс) чрез процеждане на вода, рухването на покрива на пещера или понижаващо се морско равнище.[7] Също така, често се образуват чрез суфозия.[8] Например, подземната вода може да разтвори грунда в карбонатен цимент, държащ пясъчниковите частици заедно, а след това да отнесе по-хлабавите частици, като постепенно образува празнина.

Понякога карстовата фуния може да оголи вход към пещера в долната си част. При по-големи карстови фунии е възможно да се открие дори подземен поток или река, протичаща от единия край на фунията към другия.

Карстовите фунии се срещат често там, където основата под земната повърхност е варовикова или друга карбонатна скала, халитена, гипсова или друг вид разтворима скала,[9] която може да бъде разложена по естествен път чрез циркулираща подземна вода. Срещат се и при релефи от пясъчник или кварцит.

Докато скалата се разтваря, под земята се отварят кухини, пространства и се развиват пещери. Такива карстови фунии могат да се образуват внезапно, тъй като земята на повърхността обикновено остава непокътната до момента, в който вече няма достатъчна опора за нея. Следва внезапно срутване.[10]

На 2 юли 2015 г. учени откриват процеси, подобни на тези в карстовите фунии, в активни ями на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, използвайки апарата Розета.[11][12]

Изкуствени процеси редактиране

Срутвания, често погрешно определяни като карстови дупки, се създават и от човешка дейност, като например срутването на изоставени рудници. Често срутвания се случват и в градски райони, поради аварии на водопроводите или пукнатини в канализацията. Те могат да възникнат и от прекомерното извличане на подземни води или флуиди под повърхността.

Карстови фунии могат да се образуват, когато естественият модел на воден дренаж се промени и се разработят нови системи за отклонение на водния път. Когато земната повърхност се променя, също могат да възникнат карстови фунии, например когато се създават промишлени езерца за съхранение на утайки – значителната тежест на новия материал може да задейства срутването на покрива на съществуваща празнина или пещера под повърхността, което води до образуването на карстова фуния.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Lard, L., Paull, C., & Hobson, B. Genesis of a submarine sinkhole without subaerial exposure // Geology 23 (10). 1995. DOI:<0949:GOASSW>2.3.CO;2 10.1130/0091-7613(1995)023<0949:GOASSW>2.3.CO;2. с. 949 – 951.
  2. Caves and karst – dolines and sinkholes // British Geological Survey.
  3. Kohl, Martin. Subsidence and sinkholes in East Tennessee. A field guide to holes in the ground (PDF) // State of Tennessee, 2001. Архивиран от оригинала на 2013-10-12. Посетен на 18 февруари 2014.
  4. Breining, Greg. Getting Down and Dirty in an Underground River in Puerto Rico // The New York Times, 5 октомври 2007. Посетен на 31 март 2016.
  5. Palmer, Arthur N. Origin and morphology of limestone caves // Geological Society of America Bulletin 103 (1). 1 януари 1991. DOI:10.1130/0016-7606(1991)1032.3.CO;2. с. 1 – 21.
  6. Friend, Sandra. Sinkholes. Pineapple Press Inc, 2002. ISBN 1-56164-258-4. с. 11. Посетен на 7 юни 2010.
  7. Tills 2013, с. 181.
  8. Quarrying and the environment // bgs. bgs. Посетен на 3 юни 2018.
  9. Sinkholes in Washington County // Utah gov Geological Survey. Архивиран от оригинала на 2011-03-23. Посетен на 2018-06-06.
  10. Tills, Tony (2013), Sciene Year, World Book, Inc., ISBN 978-0-7166-0567-6 с. 182
  11. Vincent, Jean-Baptiste. Large heterogeneities in comet 67P as revealed by active pits from sinkhole collapse // Nature 523. 2 юли 2015. DOI:10.1038/nature14564. с. 63 – 66. Посетен на 2 юли 2015.
  12. Ritter, Malcolm. It's the pits: Comet appears to have sinkholes, study says // AP News. 1 юли 2015. Посетен на 2 юли 2015.