Карунско съкровище
Карунско съкровище е името, дадено на колекция от 363 ценни лидийски артефакта, датирани от 7 век пр. н.е. и открити в съвременната провинция Ушак в Западна Турция.
Артефактите дълго време са предмет на съдебен спор между Турция и музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк (1987 – 1993 г.), но накрая са върнати в Турция през 1993 г., след като музеят признава, че е знаел, че предметите са били откраднати, преди да ги закупи. Колекцията е известна и като Лидийското съкровище. Предметите са изложени в Археологическия музей в Ушак.
Колекцията влиза в новините за пореден път през май 2006 г., когато за един от основните елементи, златен хипокамп, изложен в музея на Ушак, е открито, че е подменен с фалшив, най-вероятно между март и август 2005 г.[1]
Друго име, използвано за колекцията, е Съкровището на Крез. Макар че артефактите не са точно от времето на Крез, дали те трябва да бъдат пряко свързани с легендарния лидийски цар или не, остава спорно. Богатството на Крез (Qarun на арабски, персийски и урду), Karun (на турски) или Korah) има отражение върху редица азиатски култури по начин, подобен на славата му в западните култури, с митични пропорции на неговото богатство, предавани по различен начин, но най-често съответстващи на израза „богат като Крез“.[2] Оттук идва и името „Карунско съкровище“.
То се състои от повече от 363 предмета. Самата камера на надгробната могила, където са открити най-голям брой артефакти (те произхождат от близки, но различни места) е на жена. [3]
Откриване и контрабанда редактиране
Главната и най-ценна част на съкровището идва от надгробна камера на лидийска принцеса, открита при незаконни разкопки, извършени от трима иманяри от близкото до Ушак село Гюре, в близост до което е разположена гробницата, в местност, наречена Топтепе. След като не успяват да пробият мраморната зидария на вратата на камерата, иманярите разбиват покрива на гробницата през нощта на 6 юни 1966 г. Съкровището, взето от гробницата, е допълнено от тях с находки от други могили от местността в периода 1966 – 1967 година. Колекцията е изнесена контрабандно извън Турция в отделни пратки през Измир и Амстердам, и е закупена от Музея на изкуството „Метрополитън“ между 1967 и 1968 г., на фактурирана цена от 1,2 милиона щатски долара за 200 предмета от колекцията.[4]
Съдебен спор редактиране
Усилията, положени от няколко турски правителства за връщане на колекцията, са по инициатива на журналиста Йозген Ачар.[5] През 1984 г. Ачар вижда за първи път някои части от колекцията в каталога на музея и съобщава на Министерството на културата на Турция за техния произход, и написва няколко статии по темата. Ачар действа като доброволен пратеник на министерството в рамките на съдебното дело, започнато в Ню Йорк през 1987 г. и приключено през 1993 г.[6]
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Croesus riches replaced by fakes // British Broadcasting Corporation. Посетен на 29 май 2006.
- ↑ Карун и препратки към богатството му, се намират в Корана (Сури [28:76] до [28:82]). В персийската митология, за съкровището на Карун се казва, че е във вечно движение под земята. Фразата харта Карун (буквално богатството на Крез) на малайски език е израз за съкровище и е синоним на термина заровено имане.
- ↑ Nezih Başgelen. The rich kings of the thousand hills, Lydians // www.serfed.com. Turkish Ceramic Federation. Архивиран от оригинала на 2007-01-22. Посетен на 1 юли 2005.
- ↑ ((tr)) Uşak-New York // www.tayproject.org. TAY Project. Посетен на 1 април 2001. (на турски)
- ↑ ((en)) Michel Bessières. We have to change the buyer's attitude // UNESCO Courrier. Архивиран от оригинала на 23 юли 2001. Посетен на 1 април 2001.
- ↑ ((en)) Thomas Adcock. The Art Theft Experts // New York Law Journal. Архивиран от оригинала на 2006-10-31. Посетен на 24 февруари 2006.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karun Treasure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |