Каскитe (Ga-as-ga) (или Кашки, Кашаки, Каскейци) са народ населявал североизточна Мала Азия и южното причерноморие (Понт) през 2 хилядолетие пр.н.е.

Местоположение на народа Каска

Областта населявана от каските започвала от река Галиса (Къзълърмак) и стигала до горното течение на Ефрат. [1].

Данни за каските за отразени в клинописни надписи от древна Мала Азия. [2]

Каските станали естествена причина за разширението на север на Хетското царство, понеже извършвали нападения над столицата Хатуша. [3].

Вероятно, каските подчинили палайците от страната Пала асимилирайки ги, или изтласквайки ги от територията им. Палайците били една от трите ветви или основни групи население на Хетската държава, редом с хетите и лувийците. До XIV век пр.н.е. при каските съществувала т.нар. „военна демокрация“. В XII век пр.н.е. според асирийски източници, каските обитавали източната периферия на Мала Азия в съседство Страната Табал (през 12 век пр.н.е. Кападокия била известна с това име) и мушките. От каските се е запазила ограничена топонимия в Мала Азия. Последните упоминавания на каските са от VIII—VII век пр.н.е.

Според руски източници, каските са родствени на днешните адигейци и черкези. [4]. Древноарменското Гашк' (Գաշք), древногрузинското кашаг, кашаки, византийското Касахия, арабскоото кашак, древноруското косог е според руската историография обозначение на адегейците и черкезите. [5][6].

Източници редактиране

  1. И. М. Дьяконов. Предыстория армянского народа. Глава I. Хатты. Каски. Абешлайцы
  2. Сов. истор. энциклопедия Каскайские племена
  3. Hattusha: the Hittite Capital // Архивиран от оригинала на 31 май 2012. Посетен на 16 март 2012. (на английски)
  4. Дьяконов И. М. Предыстория армянского народа. С. 12-13, 192.
  5. Меликишвили Г. А. Наири-Урарту. С. 70; Еремян С. Т. Армения по „Ашхарацуйцу“. Ереван, 1963. С. 42, 101, 129. (на армянском языке)
  6. Учебник. История Древнего Востока. Глава 15. МАЛАЯ АЗИЯ И ЗАКАВКАЗЬЕ