Кастрацията или скопяване[1] е пълно и необратимо, принудително прекратяване на функцията на половите жлези – тестиси при мъжките индивиди или яйчници при женските.

Илюстрация към съчинение на Шараф ад дин Али Язд, ок. 1466

Видове кастрация редактиране

Оперативна редактиране

 
Клещи за безкръвна кастрация тип Бордицио, археологическа находка от античния град Кабиле, дн. България

Извършва се чрез оперативно отстраняване на тестисите – орхиектомия или на яйчниците – овариоектомия. Прилага се при тежки и необратими увреждания, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента, като например, злокачествените тумори.

Химична редактиране

Извършва се чрез инжектиране на химикали, които избирателно потискат образуването на полови хормони или неутрализират тяхното действие. Прилага се при дълбоки и необратими хормонални нарушения, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента. В някои страни, като САЩ, изнасилвачите могат да избегнат затвора, ако се съгласят да бъдат кастрирани по химичен път. Химическата кастрация не е необратим процес. Тя изисква периодични инжекции за поддържане на състоянието и следователно пълното съдействие на пациента. От 2011 г. се прилага задължителна химическа кастрация за педофили в Русия.[2]

Кастриране на животни редактиране

 
Орхиектомия при кон

Кастрацията е един от основните видове стопанска ветеринарномедицинска дейност. Чрез нея се постигат следните ефекти:

  • изключва се възможността за неконтролирано размножаване на животните;
  • перманентно се потиска половият цикъл;
  • кастрираните животни стават по-спокойни и по-слабо подвижни;
  • кастрираните животни оползотворяват фуража по-пълноценно;
  • в месото на кастрираните животни се отлагат повече мазнини и то става по-крехко и по-вкусно.

Кастрацията често се прилага и при домашните любимци, главно за прекратяване на размножаването.

Исторически сведения редактиране

Кастрацията в ислямския свят редактиране

Кастрацията е прилагана в Ориента през средните векове, обикновено в султанските хареми. Мъжките служители, наричани евнуси, са били кастрирани, за да е сигурно, че никой, освен султана няма да оплоди държанките в харема. За евнуси са били подбирани момчета в предпубертетна възраст. Техните семенни канали са били премачквани с клещи. Тестисите оставали, но без да произвеждат семенна течност. Понякога била прилагана и друга, по-жестока процедура, която се състояла в пълно изрязване на половия член, заедно с тестисите. Евнусите не били способни на каквото и да било сексуално удоволствие (с изключение на секса с друг мъж, в който те приемали страната на обладавания). Уринирали с помощта на сребърни тръбички, които държали в тюрбаните си.

Кастрацията в Средновековна Европа редактиране

 
Завръщането на кастрата Фаринели (1734) от Бартоломео Назари.

За кастрати се споменава и в Европа през 17 и 18 век. Тогава бедни селски семейства с много деца, умишлено осакатявали момчетата си, за да може гласните им струни да останат недоразвити и гласовете им да се запазят тънки. Кастратите работели до края на дните си в църковните хорове, където изпълнявали ангелски и божествени песнопения. Един такъв известен кастрат, който станал любимец на краля, бил известният Фаринели.

Кастрацията в Третия Райх редактиране

От 1933 до 1945 г. Германия е управлявана от Националсоциалистическата германска работническа партия, под предводителството на Адолф Хитлер. Тогава Райхстагът приема „Закон за чистотата на расата“ (ЗЧР), според който на кастрация подлежат:

  • „непълноценни“ представители на арийската раса (лица с физически и душевни недъзи);
  • представители на „низшите“ раси – цигани, евреи и др.

В изпълнение на ЗЧР, в медицинските учреждения на Третия Райх са кастрирани по хирургичен път повече от 160 хиляди чистокръвни германци, с физически и психически недостатъци. Подходът към циганите и евреите е още по-жесток.

Източници редактиране

  1. Скопявам // rechnik.chitanka.info. Посетен на 15 август 2022.
  2. rt.com