Кастро (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кастро.
Кастро или Хисар (на гръцки: Κάστρο, катаревуса: Κάστρον, Кастрон) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
| Кастро Κάστρο | |
| — село — | |
  Кастро  Кастро  Кастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 11 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
География редактиране
Селото е разположено на 800 m надморска височина, около 14 km западно от град Гревена.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Хисар (Кастро) е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Хисаръ живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 200 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хисар е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 101 къщи.[3]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кастро има 650 валахади.[4] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Кастрон (Κάστρον) живеят 330 мюсюлмани.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хисар влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор населението на селото е изселено в Турция, в село Хоназ край Денизли.[6] и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година Кастро е представено като изцяло бежанско село с 21 семейства или 69 жители.[7]
В селската църква „Свети Харалампий“ има икони, които бежанците са пренесли от старите си обиталища в Мала Азия.[8]
Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 95[1][9] | 243[1] | 88[1] | 88[1] | 87[1] | 51[1] | 84[1] | 31[1] | 31[1] | 29 | 13 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 113.
- ↑ Honaz Köyleri - // Index Anatolicus - Nisanyan. Посетен на 5 юли 2015.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012