Катерина де Медичи (1593 – 1629)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Катерина де Медичи.

---

Катерина ди Фернандо де Медичи (на италиански: Caterina di Ferdinando de' Medici; * 2 май 1593, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 17 април 1629, Сиена, пак там) е втората съпруга на Фердинандо Гондзага и така херцогиня на Мантуа и на Монферат (1617 – 1626), управителка на Сиена (1627 – 1629).

Катерина де Медичи Caterina de’ Medici
херцогиня на Мантуа и Монферат, губернаторка на Сиена
Школа на Франс Пурбус-младши, Портрет на Катерина де Медичи, XVII век
Родена	2 май 1593 г. Флоренция, Велико херцогство Тоскана
Починала	17 април 1629 г. Сиена
Погребана	Флоренция, Италия
Религия	католицизъм
Управление
Период	7 февруари 1617 – 29 октомври 1626 (Мантуа и Монферат); 1627 – 17 април 1629 (Сиена)
Предшественик	Маргарита Савойска (Мантуа и Монферат); Фабрицио Колоредо (Сиена)
Наследник	Изабела Гондзага ди Новелара (Мантуа и Монферат); Матиас де Медичи (Сиена)
Други титли	принцеса на Велико херцогство Тоскана
Герб
Семейство
Род	Медичи
Баща	Фердинандо I Медичи
Майка	Кристина Лотарингска
Братя/сестри	Мария Мадалена де Медичи Клавдия де Медичи Карло ди Фердинандо де Медичи Лоренцо де Медичи (1599 – 1648) Козимо II де Медичи Елеонора де Медичи Франческо ди Фердинандо Медичи (1594–1614)
Съпруг	Фердинандо Гонзага
Катерина де Медичи в Общомедия

Произход

Тя е третото дете и втората дъщеря на Фердинандо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана (1549 – 1609), и Кристина Лотарингска, принцеса от Дом Лотаринги (1565 – 1636). По бащина линия е внучка на Козимо I, велик херцог на Тоскана, и на Елеонора Алварес де Толедо, аристократка от Дом Алварес де Толедо, който е свързан с кралете на Испания. От страна на майка си е внучка на Карл III, херцог на Лотарингия, и на принцеса Клод дьо Валоа. Прабабата на Катерина по майчина линия е френската кралица Катерина де Медичи. Има петима братя и три сестри:

• Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана
• Елеонора (1591 – 1617)
• Франческо (1594 – 1614), княз на Капестрано, барон на Карапеле, господар на Кастел дел Монте, Офена и Буси, военен.
• Карло (1596 – 1666), кардинал
• Филипо, нар. Филипино (1598 – 1602)
• Лоренцо (1599 – 1648), испански гранд с обръщението „дон“, военен и дипломат
• Мария Мадалена (1600 – 1633)
• Клавдия (1604 – 1648), съпруга от 1621 г. на Федерико Убалдо дела Ровере, херцог на Урбино, и от 1626 г. на Леополд V, ерцхерцог на Предна Австрия.

• Семейството на Катерина
• 
  Фердинандо I де Медичи,
  баща
• 
  Кристина Лотарингска,
  майка
• 
  Козимо I де Медичи,
  дядо по бащина линия
• 
  Елеонора от Толедо,
  баба по бащина линия
• 
  Карл III Лотарингски,
  дядо по майчина линия
• 
  Клод дьо Валоа,
  баба по майчина линия
• 
  Козимо II,
  брат
• 
  Елеонора,
  сестра
• 
  Франческо,
  брат
• 
  кардинал Карло,
  брат
• 
  Филипино,
  брат
• 
  дон Лоренцо,
  брат
• 
  Мария Мадалена,
  сестра
• 
  Клавдия,
  сестра

Живот

Начални години и брачни планове

Кристофано Алори, Франческо и Катерина де Медичи, ок. 1598 г.

Катерина получава добро образование, но няма нито специални таланти, нито изключителни интелектуални способности или волеви качества на характера. Отрано проявява склонност към монашески начин на живот, но поради династични съображения ѝ се търси съпруг. Има връзка на довереница с майка си. Тяхната кореспонденция е оцеляла, включително шестстотин писма, в които вдовстващата Велика херцогиня подкрепя дъщеря си след брака.

Със значителни средства великите херцози на Тоскана могат да разчитат на достойни партии за принцесите от Дом Медичи. Първият човек, който поисква ръката на Катерина, е принц Виктор Амадей, бъдещият херцог на Савоя. Дворът във Флоренция обаче се заинтересува от проекта за династичен съюз на Катерина с Хенри Стюарт, принц на Уелс. Преговорите с крал Джеймс I за евентуална сватба на престолонаследника на Англия и Шотландия и тосканската принцеса започва братът на Катерина, Великият херцог Козимо II де Медичи. За тази цел през 1612 г. той изпраща свой таен пратеник в двора в Лондон. Джеймс I, крал на Англия и Шотландия, намира предложението на Великия херцог за привлекателно. Нуждаещият се от пари монарх е впечатлен от размера на зестрата – 600 хил. крони, която дворът във Флоренция дава за булката. От страна на Великия херцог единственото условие е да предостави на Катерина, както и на двора на бъдещата кралица, свобода на религията. Така Козимо II се надява да получи разрешение от папа Павел V за брака на католическа принцеса с протестантски принц. Светият престол създава комисия от петима кардинали, на които са поверени организационните въпроси. След известно време зестрата на булката е увеличена до 1 млн. крони, а дворът в Лондон се съгласява да предостави свобода на религията на Катерина и членовете на нейния двор, но това не е достатъчно за Светия престол. Продължителните преговори са усложнени от намесата на френската кралица Мария дьо Медичи, която също планира да омъжи една от дъщерите си за Принца на Уелс. Проблемът приключва сам, когато през ноември 1612 г. принцът на Уелс почива от коремен тиф.

Брак с Фердинандо Гондзага

Годината на брака на херцозите

Фердинандо Гондзага, съпруг на Катерина

През 1616 г. Великият херцог на Тоскана получава предложение да омъжи Катерина за Фердинандо I Гондзага, херцог на Мантуа и на Монферат. Преди да стане херцог, младоженецът е кардинал от 1607 г., но след смъртта на по-големия си брат, който не оставя потомство, на 6 ноември 1616 г. се отказва от ранга си. Козимо II знае за тайния брак на Фердинандо I с аристократката Камила Фаа и въпреки факта, че този брак е обявен за невалиден, Великият херцог иска да провери точността на тази информация. Той се съгласява на брака на сестра си и херцога едва след като получава разрешение от Светия престол за това. Брачната церемония се състои на 12 февруари 1607 г.

Катерина, не желаейки да се примири с присъствието на Камила Фаа в живота на съпруга си, първо успява да премести благородничката в манастира на Кармелитите в Мантуа, след това в манастира на Кларисинските във Ферара, където през 1622 г. тя полага монашески обети с името Катерина Камила. Извънбрачното им дете живее в херцогския двор. Катерина се отнася към момчето с любов, но не позволява на съпруга си да го узакони. Самата херцогиня има два спонтанни аборта. Бракът им с херцога се оказва бездетен и нещастен, въпреки че отношенията между съпрузите са спокойни.

Херцогинята свободно се разпорежда с лични средства, които харчи за благотворителност. Тя дарява пари на манастири и организации, които помагат на жени в трудна ситуация. Тя също така обича да осигурява зестра за момичета от бедни семейства.

Вдовство и смърт

По Юстус Сустерманс, Портрет на Катерина де Медичи, ок. 1620 – 30 г., Кралски замък в Ракониджи

Юстус Сустерманс, Потрет на Катерина де Медичи, 1621 г., Уфици

Фердинандо I умира на 29 октомври 1626 г. Вдовицата му Катерина решава да напусне двора в Мантуа. Има няколко причини за това. Бидейки склонна към уединен и спокоен живот, тя не обича придворната суета. В допълнение първата съпруга на покойния херцог, Камил Фаа, все още има правото да използва подписа и печата на Дома Гондзага, което дразни законната му вдовица. Ето защо малко след смъртта на съпруга си Катерина се премества от херцогския дворец в манастира „Света Урсула“. Тя прави това по съвет на своя изповедник Фулдженцио Джема.

Преместването на Катерина в манастир не се харесва на брат ѝ, Великия херцог, по чието настояване тя се завръща в двора във Флоренция. Завръщането ѝ в родината се забавя за известно време поради разрешаването на проблема, свързан със съдържанието, заложено за нея като вдовстваща херцогиня.

През юни 1627 г. Катерина се установява в Двореца Пити. Виждайки как сестра му е обременена от дворцовия живот, Великият херцог я назначава за губернаторка на Сиена. През юли 1627 г. тя се премества в Сиена. Агостино Киджи е назначен за съветник на Катерина. Единственият въпрос, повдигнат по време на нейното управление в града, е въпросът за забраната на огнестрелните оръжия. Но и тук окончателното решение е оставено на великия княз. Самата Катерина посвещава по-голямата част от времето си на посещение на местните манастири в компанията на дами от благороднически семейства. Тя следи с голямо внимание морала и реда както в своя двор, така и в самата Сиена. Вдовстващата херцогиня не се отказва от идеята да положи монашески обет. По заповед на Катерина архитектът Пиетро Петручи трябва да преустрои частна къща в града в манастир, но тази поръчка остава неизпълнена. През 1629 г., малко преди смъртта си, тя целува реликва – главата на своята покровителка Света Екатерина Сиенска.

Катерина Медичи умира от едра шарка в Сиена на 17 април 1629 г. на 36-годишна възраст. В катедралата е отслужена тържествена панихида за вдовстващата херцогиня, на която Герардо Сарацини чете молитва за мъртвите над ковчега на починалата. Според завещанието ѝ тя е погребана в църквата Сан Лоренцо във Флоренция.

Катерина де Медичи в изкуството

Запазени са няколко приживе портрети на Катерина де Медичи на различни възрасти от различни художници. Най-ранното изображение на херцогинята е портрет от 1595 г. на Тиберио Тити, който е в частна колекция. Изобразява я на 18-месечна възраст. Портретът от около 1598 г. от Кристофано Алори, показващ Катерина с по-малкия ѝ брат Франческо, е в колекцията на Палатинската галерия в Дворец Пити във Флоренция. Портрет от 1618 г., приписван на Тиберио Тити, е в колекцията на Историческия музей на лова и териториите във Вила „Медичи“ в Черето Гуиди. В колекцията на Палатинската галерия се съхранява и портрет на херцогинята от Юстус Сустерманс от края на 1621 г., рисуван по време на престоя на художника в двора в Мантуа.

Източници

• Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006. ISBN 88-541-0526-0
• Young, G.F.: The Medici: Volume II, John Murray, London, 1920
• Alberi Eug. Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia : [итал.]. Firenze : A Spese dell’ Editore, 1863. P. lxxiv.
• Biagioli B., Stumpo El. Lettere alla figlia Caterina de’ Medici Gonzaga duchessa di Mantova (1617 – 1629) : [итал.]. Firenze : Firenze University Press, 2015.
• Chappell M. L. Cristofano Allori, 1577 – 1621: Firenze, Palazzo Pitti, Sala delle Nicchie, Luglio—Ottobre 1984 : [итал.]. Firenze : Centro Di, 1984. Vol. CLXXX.
• Chiarini M. Sustermans: sessant’anni alla corte dei Medici : [итал.]. Firenze : Centro Di, 1983. Vol. CLXVI. P. 17. (Cataloghi di mostre della Galleria Palatina).
• Vezzosi P. E’ lui il più bello: ritratti medicei nella villa-museo di Cerreto Guidi : [итал.]. Firenze : Alinea Editrice, 2007.
• Villani St. Il matrimonio di una principessa. Le trattative per le nozze di Caterina di Ferdinando Medici con il principe Enrico d’Inghilterra // Nobildonne, monache e cavaliere dell’Ordine di Santo Stefano. Modelli e strategie femminili nella vita pubblica della Toscana granducale, Atti del convegno : [итал.]. Pisa : Edizione ETS, 2009
• Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family
• Fonte: Archivio online di documenti sulla famiglia Medici Архив на оригинала от 2009-05-01 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Екатерина Медичи (1593 – 1629)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​