През 1595 г. английският изследовател Уолтър Рали пристигнал в Тринидад, и бил първият европеец, който чул за „Тера де Брий“ - мистериозна местност, където имало езеро с черно вещество, вместо вода. Оказало се, че черното вещество е катран (битум или асфалт). Днес езерото е известно като Катраненото езеро и е най-голямото в света находище на битум. Катраненото езеро се образувало преди около 50 млн. години от гниещите остани на морски организми. Те отделяли вещества, наречени въглеводороди, които се просмуквали през скалите и след ред химични преобразувания, се превърнали в битум. Размествания на земните пластове изтласкали битума на повърхността. В пейзажа на Катраненото езеро има нещо свръхестествено и потискащо – недалече пред погледа се разстилат тъмносиви гънки, а между тях има кухини, които след дъжд се пълнят с вода. Повърхността се движи непрекъснато, тъй като битумът блика изпод земята и се разстила от центъра на езерото към периферията. От време на време се разнася шум от пукането на мехурчета газове, излизащи от земните недра.

История редактиране

Шумерите използвали битума като спойващ материал, а вавилонците – като хидроизолиращ. Катраненото езеро в Тринидад се експлотира повече от сто години, но няма ни най-малък белег, че се изчерпва, тъй като битумът веднага запълва всяка новопоявила се пукнатина.