Каяджик (на гръцки: Κυριακή, Кириаки) е село в Западна Тракия, Гърция, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия. По данни от 2001 г. има 163 жители.

Каяджик
Κυριακή
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемСофлу
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина80 m
Население163 души (2001)
Телефонен код+30 25540

История редактиране

Преди Балканските войни село Каяджик е изцяло българско християнско село в района на Софлу. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Каяджик (Kayadjik) е посочено като село с 350 домакинства и 1500 жители българи.[1] В 1830 година то има 310 български къщи, в 1878 – 350, в 1912 – 230, а в 1920 – 150.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] В демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 150 екзархийски български семейства и 30 семейства на българи-униати.[4]

През 80-те години на 19 век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886 – 1887 година в него се обучават 33 ученици.[5] През 1910 година със своите 111 ученика училището в с. Каяджик e второто по големина българско училище в Софлийско.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Каяджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През юли и август 1913 година селото е разграбвано неколкократно от турски войски и башибозук.[8]

Личности редактиране

Родени в Каяджик

Литература редактиране

  • Митринов, Г. За съдбата на един униятски храм (в с. Каяджик, Софлийско). – Будител, 2011, № 1, с. 37 – 44.
  • Митринов, Г. Фасадният ктиторски надпис на източноправославната църква „Св. Димитър“ в с. Каяджик, Софлийско. – Български език, 2013, Приложение: 197 – 203.
  • Попчев, Зл. Кръвта е топла. Шумен, 1999, 176 с.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 56 – 57.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  5. Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r
  6. Трифонов, Стайко. Антантата в Тракия 1919-1920 г., София 1989, с. 220, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930055503/http://www.promacedonia.org/st2/st_7, посетен на 20 юли 2007 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  8. Милетич, Любомир, пос. съч., с. 162-168
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 276, л. 21
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.