Кесендре
Кесендре (на македонска литературна норма: Кесендре или Ќесендре) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
| Кесендре Кесендре | |
| — село — | |
  Кесендре | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 773 m |
| Население | 55 души (2002) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Кесендре в Общомедия | |
География редактиране
Кесендре е разположено в областта Раец, западно от Кавадарци. Селото лежи на плато в северното подножие на Кобиларник над долината Курит. В селото има извор - Селската чешма, както и изворът Глава, а малко встрани от него, под склона на Борински рид има топъл извор, от който започва Желишката река.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Селото е основано в началото на XIX век в землището на средновековното село Желище или Девол Касабаси, унищожено от османците по време на буна в средата на XVIII век. Развалините на Желище се намират до извора на Желишка река. Край изворът има и църквище, където са открити гръцки надписи.[1]
В XIX век Кесендре е село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“ е издигната в 1896 година, а иконите са от 1898 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кесендре има 155 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кесендре (Kessendré) има 136 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Главно занимание на жителите му е земеделието и скотовъдството. Във втората половина на XX век селото на практика се разселва вследствие миграция към градовете.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Кесендре на официалния сайт на Община Кавадарци.
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)