Кесендре (на македонска литературна норма: Кесендре или Ќесендре) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Кесендре
Кесендре
— село —
41.3933° с. ш. 21.8322° и. д.
Кесендре
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областРаец
Надм. височина773 m
Население55 души (2002)
Пощенски код1423
МПС кодVE
Кесендре в Общомедия

География редактиране

Кесендре е разположено в областта Раец, западно от Кавадарци. Селото лежи на плато в северното подножие на Кобиларник над долината Курит. В селото има извор - Селската чешма, както и изворът Глава, а малко встрани от него, под склона на Борински рид има топъл извор, от който започва Желишката река.[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото е основано в началото на XIX век в землището на средновековното село Желище или Девол Касабаси, унищожено от османците по време на буна в средата на XVIII век. Развалините на Желище се намират до извора на Желишка река. Край изворът има и църквище, където са открити гръцки надписи.[1]

В XIX век Кесендре е село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“ е издигната в 1896 година, а иконите са от 1898 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кесендре има 155 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кесендре (Kessendré) има 136 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Главно занимание на жителите му е земеделието и скотовъдството. Във втората половина на XX век селото на практика се разселва вследствие миграция към градовете.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в Кесендре на официалния сайт на Община Кавадарци.
  2. Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)