Кефалония̀ (на гръцки: Κεφαλλονιά) е гръцки остров в Йонийско море, най-големия от групата на Йонийските острови с площ 734 km².

Кефалония
Брегът на Кефалония
МестоположениеЙонийски острови
Страна Гърция
Население35 801 души (2011)
38.265° с. ш. 20.5525° и. д.
Местоположение в Гърция
Кефалония в Общомедия

География редактиране

Дължината му от север на юг е 40 km, а широчината достига до 24 km. На североизток протока Итака (минимална ширина 3 km) го отделя от остров Итака, а на 15 km на юг е разположен остров Закинтос. Бреговата му линия, особено на запад, север и изток е силно разчленена, като тук дълбоко в сушата се врязват заливите Ливади, Мирто и Сами. Изграден е предимно от варовици, образуващи обширно плато и къси хребети със стръмни склонове. Максимална височина връх Енос 1627 m, издигащ се в южната му част. Намира се в силна сеизмична зона. В 1953 г. пострадва значително от опустошително земетресение. Покрай брега се простира тясна крайбрежна равнина. Големи участъци от острова са обрасли с вечнозелени и листопадни храсти и малки борови горички. Отглеждат се маслини, тютюн, лозя и овощни градини. Най-големият град и столица на едноименната провинция е Аргостолион. Населението на острова е 35 800 души (2011 г.).[1]

История редактиране

Според една от версиите островът получил името си от митологическия герой Кефал (Cephalus). Кефал бил син на Хермес. След като Кефал помогнал на Амфитрион във война и за награда той му дал острова, който днес носи неговото име. Според друга версия името означава – „остров с глава“ и е свързано с името на скалата Кефалус.

През XII – XV век островът е феодално владение, ведно със съседния Закинтос – графство Кефалония и Закинтос. В края на XIX век на острова се преселва италианско население – рибари и търговци от южна Италия и Сицилия.

В годините на Втората световна война остров Кефалония е окупиран през 1941 г. от италианската армия която през 1943 се присъединява към антифашистката коалиция. На Кефалония се разиграва едно от най-трагичните събития в италианската и гръцката история – т. нар. Клане на Кефалония (1943). През септември 1943 г. след подписаното Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция Италия обявява война на Германия и къса с нея минавайки на страната антихитлеристката коалиция а на Кефалония идват да я окупират германски части. Намиращата се на острова италианска Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“ командвана от генерал Антонио Гандин отхвърля ултиматума даден и от германските части на подполковник Ханс Барге за разоръжаване и капитулация и води 7 дневни успешни боеве на острова срещу германските войски потапяйки два германски кораба, но на 21 септември 1943 г. на Кефалония са прехвърлени крупни германски планински поделения командвани от майор фон Хиршфелд и италианските войски попадат в обкръжение и са пленени. Германците разстрелват 8400 италианци от дивизията „Акуи“ в това число и генерал Антоно Гандин тялото на който е хвърлено в морето което клане се превръща в един от символите на борбата срещу нацизма през войната и до днес и за което събитие са написани много литературни епоси и всяка година има честване с военни почести за почитане на паметта на италианските войници и офицери разстреляни от германците. Други части от италианските войски на острова са въдворени във военнопленнически лагери а трета част от италианците се сражава заедно с гръцките партизани от ЕЛАС и на 29 септември 1944 г. след съвместна италиано-гръцка офанзива Кефалония е освободена от германска окупация.

Традиции и легенди редактиране

Жителите на гръцкия остров Кефалония (най-големия от Йонийските острови по западното крайбрежие на Гърция) вече векове имат обичай всяка година да събират малките змии с кръстчета на главата и езика, които се появяват всяка година по едно и също време в селата на югозападната част на острова. Наричат ги „змийчетата на Богородица“ не само заради кръстчетата по шарките им, но и заради една легенда, свързана с историята на острова.

На мястото, където през XIV век местните жители намират по чудодеен начин икона на св. Богородица, е съградена църква, а по-късно – и прочутият манастир „Св. Богородица Лангобарда“, посветен на Божията Майка. През XVI век островът бил нападнат от пиратите на Барбароса. Монахините отправили молитва към Божията Майка да ги спаси и когато пиратите стигнали до манастира, видели, че той е обитаван единствено от змии. Големият им брой ги изплашил и накарал да изоставят обителта. Населението е създало и песни за това, как Богородица превърнала монахините в безобидни змии, за да ги опази от нападателите.

Местните жители смятат змиите за чудотворни и след появата им внимателно ги събират по улиците на селата, слагат ги в съдове и ги носят в манастира на св. Богородица. Всяка година те се появяват по едно и също време – в периода от 6 до 15 август. Тази година обаче змийчетата не се появиха и хвърлиха в паника жителите на острова. Това се е случвало само 2 пъти – през 1940 г., когато започва Втората световна война, и през 1953 г., когато било катастрофалното за острова земетресение. За щастие сега змийчетата се появили отново, макар и с 24 часа закъснение. Жителите го отдават на скорошните големи пожари на острова, които опожариха големи площи неотдавна.

В Литературата и изкуството редактиране

  • „Мандолината на капитан Корели“
  • Вентури, Марчело „Бял флаг над Кефалония“
  • „Кефалония“ – италиански игрален филм 2005 г., с участието на Лука Дзингарети
  • „Капитан Корели“ – игрален филм, САЩ, 2003 г. с участието на Никълас Кейдж

Източници редактиране

По материал от www.dveri.bg Статията в www.dveri.bg