Кичево (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.
Кичево е село в Североизточна България, в община Аксаково, Варненска област.
| Кичево | |
  Кичево  Кичево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1229 души[1] (15 март 2024 г.) 46,8 души/km² |
| Землище | 26,267 km² |
| Надм. височина | 310 m |
| Пощ. код | 9151 |
| Тел. код | 052 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 37099 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
| Кметство – кмет | Кичево Иванка Маринова (СДС, ДСБ) |
География редактиране
Разположено е на 20 км от общинския център град Аксаково, 10 км от областния град Варна, 20 км от курорта Златни пясъци и на 17 км от курорта Албена. Надморска височина 250 – 333 м.
Селото е богато на природни източници на вода. Изградени са 7 чешми, заобиколени с много тополи, които напролет стават кичести и красиви. От тези тополи е и името на селото.
История редактиране
До 1934 г. името на селото е Джеферли.[2] Местното население е съставено от гагаузи и преселници от селата Еркеч и Гулица.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Даферлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.[4]
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|  |
Етнически състав редактиране
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1099 | 100.00 |
| Българи | 911 | 82.89 |
| Турци | 4 | 0.36 |
| Цигани | – | – |
| Други | 8 | 0.72 |
| Не се самоопределят | 4 | 0.36 |
| Неотговорили | 172 | 15.65 |
Религии редактиране
- Християнство
Обществени институции редактиране
- Кметство с. Кичево – кмет Иванка Маринова (от 2011 г.);
- Основно училище „Свети Климент Охридски“
- Църковен храм „Свети Георги“;
- Читалище „Христо Ботев“
- Седмична детска градина
Културни и природни забележителности редактиране
В селото има създадени много добри традиции в области като образование, читалищна дейност, съхранение на християнството в продължение на 150 години, опазване на околната среда.
Основното училище „Св. Климент Охридски“ е основано през 1884 година. Днешната му сграда е построена през 1940 – 1948 година; обновена и разширена през 1982 година. Днес в него учат 80 деца, тенденцията е към увеличаване броя на учениците. През 2009 г. в училището е извършено обновяване на базата със средства по европейските програми, спечелени с мащабен проект, изготвен от екип на Община Аксаково. Училището разполага със 7 класни стаи, 3 кабинета, собствен транспорт, училищен стол, целодневно обучение. Училището в село Кичево е единствено в район от 7 села и естествен център на образованието в североизточната част на община Аксаково. Селото разполага и с много добре обзаведена седмична детска градина, която е собственост на „Българо-германско социално дело“, Варна.
Село Кичево се радва на изключителна популярност и интересът към местните терени за застрояване непрекъснато расте. Забележително е, че на 10 км от Варна все още има кътче с кристално чист въздух, прекрасни гори, чиста изворна вода, тишина и спокойствие. Много туроператори са избрали за екскурзии на своите туристи местности в землището на село Кичево като Беклемето, Колокоча, Гюл Пунар. Там са изградени беседки, в които всеки турист може да си отдъхне на чист въздух.
Редовни събития редактиране
Местният празник на селото се провежда на 6 май – Гергьовден; 22 септември – Общински празник на есенното плодородие
Кухня редактиране
Местната кухня включва ястия, готвени от гагаузите в миналото и предадени от поколение на поколение.
На Гергьовден във всяка къща се приготвя пълнено Гергьовско агне (ориз, дреболии, подправки), зашива се, поставя се в тави и се пече в пещ. Почти във всеки дом на местните хора има изградена такава пещ, както и казан за варене на ракия.
Освен специалитета пълнено агне, в пещта се пече и т.нар. „гагаузка баница“, точена ръчно и залята с подсирено с мая прясно мляко.
Други гагаузки ястия са тарана, калле, уума чорба, платеки и др. Забелязва се, че те са повече постни и тестени.
Родени в Кичево редактиране
- Иван Добрев (р. 1922), български военен, адмирал, депутат, заместник-министър на отбраната
- Димитър Павлов (р. 1937), бивш министър на отбраната
- Жечка Карамфилова (1919-1944 г.), българска партизанка и политкомисар на Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна)
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 11/08/1913, No. 284, 2 стр.
- ↑ „Справка за населението на село Кичево, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-08. Посетен на 13 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016. (на английски)
Външни препратки редактиране
- Клуб по спортна езда в с. Кичево
- Основно училище „Свети Климент Охридски“ с. Кичево Архив на оригинала от 2014-01-10 в Wayback Machine.
- Автоматични данни, събирани за с. Кичево (метеорологични данни, ВиК и електро аварии, събиране на боклука и др.)