Кладница (гъба)

Тази статия е за гъбата. За селото вижте Кладница.

---

Кладницата (Pleurotus ostreatus) е вид базидиева гъба от род Кладница. Тази гъба разгражда скоро-умъртвена дървесина и плододава едри, езиковидни тела. Плодните тела са ядливи и популярни в кулинарията поради факта, че гъбата се отглежда и култивира изключително лесно и интензивно. Гъбата е широко разпространена както в България така и по света. Среща се предимно в широколистни гори, от късна есен до падане на сняг, понякога и през ранна пролет.

Кладница

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Pleurotaceae род: Pleurotus вид: Кладница (P. ostreatus)

Научно наименование

Pleurotus ostreatus P.Kumm., 1871

Синоними

Agaricus ostreatus Jacq., 1774 Agaricus salignus var. fuligineus Pers., 1801 Agaricus glandulosus var. horizontalis Alb. & Schwein., 1805 Agaricus ostreatus subsp. gyrinus Pers., 1828 Agaricus ostreatus var. atroalbus Pers., 1801 Agaricus ostreatus var. dryadeus Fr., 1821 Agaricus ostreatus var. flavocinereus Pers., 1801 Agaricus ostreatus var. flavovirens V.Brig., 1848 Agaricus ostreatus var. fuscescens Alb. & Schwein., 1805 Agaricus ostreatus var. glaucoumbrinus Schumach., 1803 Agaricus ostreatus var. macropus Bagl., 1871 Agaricus ostreatus var. melanoderma V.Brig., 1844 Agaricus ostreatus var. nigripes Inzenga, 1865 Agaricus ostreatus var. reticulatus Fr., 1821 Pleurotus ostreatus var. glandulosus Fr., 1874 Pleurotus ostreatus var. praecox E.Ludw., 2001 Pleurotus ostreatus var. flavocinereus Sacc., 1887 Pleurotus ostreatus var. flavovirens Sacc., 1887 Pleurotus ostreatus var. magnificus Peck, 1913 Pleurotus ostreatus var. melanodon Sacc., 1887 Pleurotus ostreatus var. nudipes Boud., 1897 Pleurotus ostreatus var. stipitatus Scalia, 1900 Pleurotus suberis Pat., 1894 Pleurotus glandulosus Gillet, 1876 Pleurotus peregrinus Hazsl. Pleurotus revolutus Gillet, 1876 Clitocybe ostreata P.Karst., 1879 Agaricus glandulosus Bull., 1789 Agaricus salignus Pers., 1801 Agaricus ostreatus Jacq., 1774

Кладница в Общомедия

[ редактиране ]

Характерни белези

• Гугла:

Отначало тънка и езиковидна, по-късно плоска и кръгла като чиния. В средата е леко вдлъбната а краищата ѝ са понякога леко вълновидни. Цветът ѝ варира между сребрист, сив, кафеникав и други подобни шарки, като застаряващите екземпляри избледняват. Кожицата е гладка и лъскава. На широчина достига 15 см.

• Месо:

Бяло, плътно и леко жилаво. Без особен вкус и мирис.

• Пластинки:

Бели, но по късно леко пожълтяват. Добре сраснали с пънчето, и тънки.

• Споров прашец:

Цветът е блед до бял.

• Пънче:

Израстващо от дърво и съответно твърдо в основата. Слабо окосмено само в основата и без пръстенче. Оцветено е бяло. Свързва се с гуглата ексцентично или встрани и почти винаги е изкривено. Месото е бяло, плътно и жилаво

Събиране

Най-често се среща в нови сечища на широколистни дървета, в дъждовно време преди първите снегове. Много рядко се среща в иглолистни гори. Добра ядлива гъба, въпреки липсата на вкус. Младите гугли са за предпочитане когато се събира за трапезата. Готви се като други гъби; цяла или нарязана на големи парчета. Предимството ѝ е в това, че не променя цвета на сготвената храна както печурките. Може и да се пече на скара. Съхранява се маринована и не се суши. В различни части на света тази гъба се използва за пречистване на водата от нефтени отпадъци- при отглеждането ѝ мицелът образува килимче и то се поставя върху замърсения участък, абсорбирайки всичкия нефт.

Лесно се разпознава от други дървесни горски гъби. Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii) наподобяват кладницата но се различават по сезон и месторастене. Светложълтата кладница плододава през лятото и ранната есен докато ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.

Отглеждане

Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световния добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субсрат и наличие на благоприятни атмосферни усоловия. Плододава обилно, а развитите плодни тела са едри и месести.

Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:

Култивиране на кладница в легнали чували

• Лес – 1
• ИНРА 3001
• Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210
• НК 35

Всеки щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.

Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадъци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.

Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.

Тъй като температурата и влагата трябва да се контролират и регулират, гъбопроизводителите използват мазета, покрити ями, и гъбарници в неблагоприятно време или до пълното развитие на гъбите.

Източници

• „Диворастящи гъби – нови видове за култивиране“ – Николай Колев, Земиздат, София 2004
• „Деликатесни гъби“ – Ст. Н. С. Йордан Костадинов, София 2002