Кладороби
Тази статия е за селото в Леринско. За селото в Костурско вижте Кондороби.
Кладóроби (на гръцки: Κλαδορράχη, Кладорахи, до 1926 година Κλαδοράπη, Кладорапи[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Кладороби Κλαδορράχη | |
| — село — | |
.png) | |
  Кладороби  Кладороби  Кладороби | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 73 души (2021 г.) |
| Кладороби в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) на 2 километра южно от Долно Клещино (Като Клинес), в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кладоробският манастир „Успение Богородично“.[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Кладороби е споменато с 25 семейства на Дико, Никола, Папа Димитри, Яно, Божик, Станойло, Дидое, Калоян, Стайко, Петру, Стаматос, Никола, Алекса, Никола, Васил, Яно, Кирко, Никола, Шишман, Дабижив, Стайо, Петру, Раде, Радо и Михо, и пет вдовици Рада, Велика, Рада, Добра и Ирина. Общият приход за империята от селото е 1711 акчета.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Кладорова с 40 джизие ханета (домакинства).[5]
Църквата „Свети Прокопий“, покровител на селото, е построена в 1874 година.[6]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Кладоради (Kladoradi) има 80 домакинства с 200 жители българи.[7] В началото на XX век Кладороби е чисто българско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Клодороби има 340 жители българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кладораби е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[9]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи екзархисти.[11]
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. През юли андартска чета, подсилена от местна гъркоманска милиция от Писодер, облечена в турски униформи нахлува през деня в Кладороби, събира мъжкото население на площада и открива огън, като убива 17 души. Леринският каймакамин заявява на другия ден на кмета на Кладороби: „Каквото дирехте, това намерихте“.[12]
В Гърция редактиране
През 1912 година през Балканската война Кладороби е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.
В 1919 година е построена гробищната църква „Свети Георги“.[6] В южната част на селото, към Кабасница е параклисът „Свети Атанасий“, а северно от селото са останките на старата църква „Свети Николай“. Останки от храмове има и в местността Бела църква и „Света Параскева“ в полето.[13]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кладораб има 50 къщи славяни християни.[14]
В 1926 година селото е прекръстено на Кладорахи.[15]
В 1927 година в селото е изградена църквата „Света Троица“, осветена в същата година от митрополит Хрисостом Лерински.[13]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Янков, Велян Мирев, Панайот Юандинов, Мирко Мирчев, Петре Мирчев, Васил Гочев, Димитри Маринов, Коста Калинов.[16]
Селото не пострадва силно в Гражданската война. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.[17]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[18]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чуката[19] | Τσουκάτα | Ипсома Иполохагу Герондаку | Ύψωμα Ύπολοχαγού Γεροντάκου[20] | връх в Баба на ЮЗ от Кладороби и на СЗ от Кабасница (922,2 m)[19] |
| Извор[19] | Ίσβορ | Пигиес | Πηγές[20] | местност на ССИ от Кладороби и на ЮИ от Горно Клещино[19] |
- Преброявания
- 1913 – 346 души
- 1920 – 361 души
- 1928 – 407 души
- 1940 – 530 души
- 1951 – 508 души
- 1961 – 290 души
- 1971 – 119 души
- 1981 – 107 души
- 2001 – 76 души
- 2011 – 93 души
Личности редактиране
- Родени в Кладороби
Никола Димов, войвода на Кладоробската чета на ВМОРО в 1904 година[21]
- Български общински съвет в Кладороби в 1941 година
- Сотир Янков
- Велян Мирев
- Панайот Юанидов
- Марко Мирчев
- Петре Мирчев
- Васил Гочев
- Димитри Маринов
- Коста Калинов
- Димитри Маринов
- Сотир Янков[22]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ι.Μ. Κοιμήσεως της Θεοτόκου – Κλαδορράχη // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните може да се отнасят и за село Кондороби, Костурско.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 91
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ а б Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 235. Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 65.
- ↑ а б Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 236. Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.