Класификация на китоподобните
Класификацията на разред Китоподобни (Cetacea) включва китове, делфини и морски свине. Съществуват малко над 80 съвременни вида, разделени в подразред Odontoceti (зъбати китове, делфини и морски свине) и Mysticeti (беззъби китове). В допълнение съществуват множество видове от изчезнали китоподобни, но те не са изброени тук. Този списък съдържа само познатите, съвременни китоподобните видове, включително и някои новооткрити (китайски речен делфин, смятан за изчезнал до 2006 г.)
Подразред Mysticeti редактиране
Беззъбите китове, наричани още баленови китове, образуват подразред Mysticeti – един от двата в разред Китоподобни. Баленовите китове се характеризират с наличието на баленови плочи, които използват за филтриране на храната си от водата, а не на зъби, както Odontocetes. Това ги отличава от другия подразред на китоподобните, зъбните китове или Odontoceti. Съвременните Mysticeti имат зъби само по време на ембрионалното си развитие. Фосилни Mysticeti имат зъби, от времето преди да еволюират в белени.
Семейство Balaenidae редактиране
Семейство Balaenidae (гладки, същински китове) съдържа два рода. Наричат се така защото са гладки отдолу, за разлика от ивичестите китове. Всички китове от Balaenidae, имат следните характеристики: гладък корем и брадичка, без коремни вдлъбнатини. Отличителна глава със силно извит, тесен ростум и дъговидна долната челюст. Долните устни обгръщат отстрани и отпред ростума. Дълги, тесни, еластични балени (до 9 пъти по-дълги отколкото широки) с фини баленови ресни. Срастване на всички шийни прешлени. Бавна скорост на плуване.[1]
| Род Balaena Линей, 1758 – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Гренландски кит | Balaena mysticetus Linnaeus, 1758 |
Зависим от защита (CD) | 8000 – 9200 | 
|
 60 тона |
|
| Род Eubalaena Gray, 1864 – Три вида | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
| Бискайски кит, северо-атлантически гладък кит, същински леден кит, атлантически южен кит[2] |
Eubalaena glacialis Müller, 1776 |
Застрашен вид (EN) | 300 | 
|
 40 – 80 тона |
|
| Японски кит, северо-тихоокеански гладък кит |
Eubalaena japonica Lacépède, 1818 |
EN | 200 | 
|
60 – 80 тона |
|
| Южен кит, южен гладък кит |
Eubalaena australis Desmoulins, 1822 |
Незастрашен вид (LC) | 7000 | 
|
40 – 80 тона |
|
Семейство Balaenopteridae редактиране
Ивичестите китове са най-голямата група баленови китове, с 9 вида в две рода. Те включват най-голямото животно, което някога е живяло на Земята – синият кит, който може да достигне до 150 тона. Два други вида лесно преминават 50 тона, а дори и най-малкият от групата – малкият ивичест кит, достига до 9 тона. Всички членове на семейството имат серия от надлъжни гънки на кожата, започващи отдолу на устата и стигащи до пъпа (с изключение на сейвала, който има по-къси вдлъбнатини). Те позволяват на устата да се разшири неимоверно, когато се хранят. Всички имат гръбни перки и широки, леко извити ростуми с къси баленови плочи.[1]
| Подсемейство Balaenopterinae – Един род, осем вида | ||||||
| Род Balaenoptera – Осем вида | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Син кит | Balaenoptera musculus Linnaeus, 1758 |
EN | 5000 – 12 000 | 
|
 100 – 120 тона |
|
| Ивичест кит на Брюде, брайдов кит |
Balaenoptera brydei Olsen, 1913 |
Недостатъчно данни (DD) | 90 000 – 100 000 | 
|
 14 – 30 тона |
|
| Малък ивичест кит | Balaenoptera acutorostrata Lacépède, 1804 |
Почти застрашен вид (NT) | Неизвестна | 
|
 6 – 11 тона |
|
| Финвал | Balaenoptera physalus Linnaeus, 1758 |
EN | 64 000 | 
|
 45 – 75 тона |
|
| Balaenoptera omurai Wada et al., 2003 |
Неизвестен | Неизвестна | ||||
| Сейвал | Balaenoptera borealis Lesson, 1828 |
EN | 57 000 | 
|
 20 – 25 тона |
|
| Южен малък ивичест кит | Balaenoptera bonaerensis Burmeister, 1867 |
CD | Неизвестна | 
|
6 – 10 тона |
|
| Подсемейство Megapterinae – Един род, един вид | ||||||
| Род Megaptera Gray, 1846 – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
| Гърбат кит | Megaptera novaeangliae Borowski, 1781 |
LC | 80 000 | 
|
 25 – 30 тона |
|
Семейство Eschrichtiidae редактиране
Сивият кит е поставен в отделно семейството, тъй като е достатъчно различен от ивичестите и гладките китове. Сивият кит е единственият баленов кит с бентосно хранене – филтрира малки организми от калта на плитки морета. Също така има бременност с период от над една година, което е необичайно за баленовите китове.[1]
| Род Eschrichtius – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Сив кит | Eschrichtius robustus Lilljeborg, 1861 |
CD | 26 000 | 
|
 15 – 40 тона |
|
Семейство Neobalaenidae редактиране
Малкият гладък кит споделя няколко характеристики с гладките китове, въпреки че има гръбна перка, което го различава от гладките китове, и има много отличителен конфигурация на челюстта. Главата е не повече от една четвърт от размера на тялото, като при гладките китове главите са около една трета от размера на телата им.[1]
| Род Caperea Gray, 1864 – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Малък гладък кит | Caperea marginata Gray, 1846 |
LC | Неизвестна | 
|
 3 – 3.5 tonnes |
|
Подразред Odontoceti редактиране
Зъбатите китове (Odontoceti) са подразред на разред китоподобни. Както подсказва името им, подразредът се характеризира с наличието на зъби, в контраст с балените на беззъбите китове. Зъбатите китове са активни ловци, хранещи се с риба, калмари, а в някои случаи и други с морски бозайници.
Семейство Delphinidae редактиране
Океанските делфини принадлежат на семейството Delphinidae на китоподобните. Тези водни бозайници са свързани с китовете и морските свине. Както подсказва името им, тези делфини са разпространени в открито море, за разлика от речните делфини, въпреки че няколко вида, като иравадийския делфин, са крайбрежни или проходни. Шест от по-големите видове в Delphinidae, косатката (кит убиец) и нейните роднини, обикновено се наричат китове.
Delphinidae се характеризира с наличие на ростум (за разлика от морските свине, Phocoenidae), два или повече сраснали шийни прешлена и 20 или повече чифта зъби в горната им челюст. Никой представител не е по-дълъг от 4 m дължина.[1]
| Род Cephalorhynchus Gray, 1846 – Четири вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Делфин на Комърсон, пъстър делфин |
Cephalorhynchus commersonii Lacépède, 1804 |
DD | 3400 | 
|
 35 – 60 kg |
| |
| Чилийски пъстър делфин | Cephalorhynchus eutropia Gray, 1846 |
DD | Неизвестна | 
|
 60 kg |
| |
| Делфин на Хевисайд | Cephalorhynchus heavisidii Gray, 1828 |
DD | Неизвестна | 
|
 40 – 75 kg |
| |
| Делфин на Хектор, новозеландски пъстър делфин |
Cephalorhynchus hectori Van Beneden, 1881 |
EN | 2000 – 2500 | 
|
 35 – 60 kg |
| |
| Род Steno – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Грапавозъб делфин | Steno bredanensis Lesson, 1828 |
DD | 150 000 | 
|
 100 – 135 kg |
| |
| Род Sousa – Три вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Камерунски делфин, западноафрикански (атлантически) делфин суза |
Sousa teuszi Kükenthal, 1892 |
DD | Неизвестна | 
|
 100 – 150 kg |
||
| Индоокеански делфин суза | Sousa plumbea Cuvier, 1829 |
DD | Неизвестна | 
|
150 – 200 kg |
||
| Китайски бял делфин, тихоокеански делфин суза |
Sousa chinensis Osbeck, 1765 |
DD | Неизвестна | 
|
250 – 280 kg |
| |
| Род Sotalia – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Амазонски делфин соталия, тукуши |
Sotalia fluviatilis Gervais & Deville, 1853 |
DD | Неизвестна | .png)
|
 35 – 45 kg |
| |
| Род Tursiops – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Афала | Tursiops truncatus Montagu, 1821 |
DD | Неизвестна | 
|
 150 – 650 kg |
| |
| Бурунан | Tursiops australis Charlton-Robb et al., 2011 |
DD | Неизвестна | 150 – 650 kg |
-A.png)
| ||
| Индо-тихоокеанска афала | Tursiops aduncus Ehrenberg, 1833 |
DD | Неизвестна |
|
150 – 650 kg |
| |
| Род Stenella Gray, 1866 – Пет вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Атлантически петнист делфин | Stenella frontalis Cuvier, 1829 |
DD | 100 000 | 
|
 100 kg |
| |
| Късоклюна стенела | Stenella clymene Gray, 1846 |
DD | Неизвестна | 
|
 75 – 80 kg |
| |
| Пантропически петнист делфин | Stenella attenuata Gray, 1846 |
CD | 3 000 000 | 
|
 100 kg |
|
|
| Дългоклюна стенела | Stenella longirostris Gray, 1828 |
CD | Неизвестна | 
|
 90 kg |
| |
| Ивичест делфин, синьо-бяла стенела | Stenella coeruleoalba Meyen, 1833 |
CD | 2 000 000 | 
|
 100 kg |
| |
| Род Delphinus – 3 вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Обикновен делфин | Delphinus delphis Linnaeus, 1758 |
LC | Неизвестна | 
|
 70 – 110 kg |
| |
| Обикновен делфин | Delphinus tropicalis van Bree, 1971 |
Неизвестен | Неизвестна |  65 – 105 kg |
|||
| Дългомуцунест делфин | Delphinus capensis Gray, 1828 |
CD | Неизвестна (стотици хиляди) | 
|
80 – 150 kg |
|
|
| Род Lagenodelphis – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Саравакски делфин, късомуцунест делфин, делфин на Фрейзър |
Lagenodelphis hosei Fraser, 1956 |
DD | Неизвестна | 
|
 209 kg |
| |
| Род Lagenorhynchus Gray, 1846 – Шест вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Атлантически белостранен делфин | Lagenorhynchus acutus Gray, 1828 |
LC | 200 000 – 300 000 | 
|
 235 kg |
| |
| Тъмен делфин | Lagenorhynchus obscurus Gray, 1828 |
DD | Неизвестна | 
|
 100 kg |
| |
| Кръстоносен делфин, сив делфин |
Lagenorhynchus cruciger Quoy & Gaimard, 1824 |
LC | 140 000 | 
|
 90 – 120 kg |
| |
| Тихоокеански белостранен делфин | Lagenorhynchus obliquidens Gill, 1865 |
LC | 1 000 000 | 
|
 85 – 150 kg |
| |
| Южен делфин, делфин на Пийл |
Lagenorhynchus australis Peale, 1848 |
DD | Неизвестна | 
|
 115 kg |
| |
| Беломуцунест делфин | Lagenorhynchus albirostris Gray, 1846 |
LC | около 100 000 | 
|
 180 kg |
|
|
| Род Lissodelphis – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Северен китоподобен делфин | Lissodelphis borealis Peale, 1848 |
LC | 400 000 | 
|
 115 kg |
| |
| Южен китоподобен делфин | Lissodelphis peronii Lacépède, 1804 |
DD | Неизвестна[3] | 
|
 60 – 100 kg |
||
| Род Grampus – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Голям сив делфин, делфин на Рисо |
Grampus griseus G. Cuvier, 1812 |
DD | Неизвестна[4] | 
|
 300 kg |
| |
| Род Peponocephala – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Широкомуцунест делфин | Peponocephala electra Gray, 1846 |
LC | Неизвестна[5] | 
|
 225 kg |
| |
| Род Feresa – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Косатка джудже, фереза |
Feresa attenuata Gray, 1875 |
DD | Неизвестна[6] | 
|
 160 – 350 kg |
||
| Род Pseudorca – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Малка косатка, черна косатка |
Pseudorca crassidens Owen, 1846 |
LC | Неизвестна[7] | 
|
 1.5 – 2 tonnes |
| |
| Род Orcinus – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Косатка | Orcinus orca Linnaeus, 1758 |
CD | 100 000[8] | 
|
 4.5 tonnes |
| |
| Род Globicephala – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Обикновена гринда | Globicephala melas Traill, 1809 |
LC | Неизвестна[9] | 
|
 3 – 3.5 tonnes |
| |
| Тропическа гринда, късопера гринда |
Globicephala macrorhynchus Gray, 1846 |
CD | Неизвестна[10] | 
|
 1 – 3 tonnes |
| |
| Род Orcaella Gray, 1866 – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Австралийски тъпомуцунест делфин | Orcaella heinsohni Beasley, Robertson & Arnold, 2005 |
Неизвестна | Неизвестна | 
|
 130 – 145 kg |
||
| Иравадийски делфин, орцела |
Orcaella brevirostris Gray, 1866 |
DD | Неизвестна | 
|
 130 kg |
|
Семейство Monodontidae редактиране
Семейство Monodontidae (Нарвали) на китоподобните се състои от два необичайни вида китове – нарвалът, при който мъжкият има един дълъг зъб, и белугата.
При Monodontidae липсват гръбни перки, които са заменени от здрав, влакнест гребен, точно зад средата на гърба им и вероятно е адаптация на плуване под лед, често срещан в техния хабитат в Арктика. Плавниците са малки, заоблени и са склонни да се извиват в краищата в зряла възраст. Всички или почти всички шийни прешлени са отделни, което позволява на главата да се върти независимо от тялото.[1]
| Род Monodon – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Нарвал | Monodon monoceros Linnaeus, 1758 |
DD | 25 000[11] | 
|
 900 – 1500 kg |
|
| Род Delphinapterus – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
| Белуга | Delphinapterus leucas Pallas, 1776 |
Уязвим вид (VU) | 100 000 | 
|
 1.5 тона |
|
Семейство Phocoenidae редактиране
Морските свине са малките китоподобни, обединени в семейството Phocoenidae. Те се различават от делфините, въпреки че названието „морска свиня“ е било използвано да се означи всеки по-малък делфин, особено от моряците и рибарите. Най-видимата разлика между двете групи е, че свинете имат зъби с шпатулоподобна (плоска) форма за разлика от конусовидните зъби на делфините. В допълнение свинете се възпроизвеждат по-млади и по-бързо (R-селекция) от делфините. Всичките шест вида имат малки плавници, с нарези по опашната перка и нямат росруми (клюнове). Всички имат най-малко 11 двойки малки зъби в горна и долна челюст.
Свинете са поделени в шест вида и живеят във всички океани, но най-вече в близост до брега. Вероятно най-известен е морската свиня, която може да се намери в Северното полукълбо.
| Род Neophocaena – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Безпера морска свиня | Neophocaena phocaenoides Cuvier, 1829 |
DD[12] | Неизвестна | 
|
 30 – 45 kg |
|
| Род Phocoena – Четири вида | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
| Морска свиня, муткур |
Phocoena phocoena Linnaeus, 1758 |
VU | Неизвестна[13] | 
|
 75 kg |
|
| Калифорнийска морска свиня | Phocoena sinus Norris & McFarland, 1958 |
Критично застрашен вид (CE) | 500 | 
|
 50 kg |
|
| Очилата морска свиня | Phocoena dioptrica Lahille, 1912 |
DD | Неизвестна[14] | 
|
 60 – 84 kg |
|
| Бурмайстерова морска свиня | Phocoena spinipinnis Burmeister, 1865 |
DD | Неизвестна | 
|
 50 – 75 kg |
|
| Род Phocoenoides – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
| Морска свиня на Дал, белокоремна морска свиня |
Phocoenoides dalli True, 1885 |
CD | 1 100 000[15] | 
|
 130 – 200 kg |
|
Семейство Physeteridae редактиране
Кашалотът е характерен с голямата си квадратна главата, която е една трета от дължината на тялото му. Дихателният отвор е леко в лявата страна. Кожата обикновено е набръчкана и няма зъби на горната челюст.
| Род Physeter – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Кашалот | Physeter macrocephalus Linnaeus, 1758 |
VU | 200 000 – 2 000 000 | 
|
 25 – 50 тона |
|
Семейство Kogiidae редактиране
Кашалотът джудже и кашалотът пигмей приличат на кашалота, но са далеч по-малки. Те са тъмносиви по гърба, докато коремът им е по-светъл. Главите са тъпи, квадратни, с тесни челюсти, разположени вентрално. Плавниците са по-напред, в близост до главата, а гръбните им перки са далеч назад по тялото.
| Род Kogia – Два вида | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Кашалот джудже | Kogia sima Owen, 1866 |
LC | Неизвестна[16] | 
|
 250 kg |
|
| Кашалот пигмей | Kogia breviceps Blainville, 1838 |
LC | Неизвестна[16] | 
|
 400 kg |
|
Семейство Ziphiidae редактиране
Клюномуцунестите китове са най-малко 21 вида малки китове, обединени в семейство Ziphiidae. Те са едни от най-малко познатите семейства големи бозайници: Няколко вида дори са описани в последните две десетилетия и е напълно възможно да има все още неоткрити. Групирани са в шест рода.
Притежават уникален механизъм за хранене, известен като всмукващо хранене. Вместо да залавят плячката си със зъби, те я всмукват в устната си кухина. Езикът им може да се движи свободно и когато изведнъж се прибере в същото време, налягането натъпква водата в устата и плячка се засмуква с нея. Членовете на семейството се характеризират с долна челюст, която се простира най-малко до върха на горната челюст, плитка или несъществуваща цепка в средата на опашката, гръбна перка, доста назад по тялото, три от четирите шийни прешлени са сраснали, череп силно асиметричен и две разтегателни гънки на гърлото, които са във формата на „V“.[1]
| Род Ziphius – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Клюномуцунест кит на Кювие | Ziphius cavirostris G. Cuvier, 1823 |
DD | Неизвестна | 
|
 2 – 3 тона |
| |
| Род Berardius – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Южен черен кит, арнуксов клюномуцунест кит |
Berardius arnuxii Duvernoy, 1851 |
CD | Неизвестна | 
|
 8 тона |
| |
| Северен черен кит, байрдов клюномуцунест кит |
Berardius bairdii Stejneger, 1883 |
CD | Неизвестна | 
|
 12 тона |
||
| Род Tasmacetus – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Тасманов кит, клюномуцунест кит на Шепърд | Tasmacetus shepherdi Oliver, 1937 |
DD | Неизвестна | 
|
 2 – 2.5 тона |
||
| Подсемейство Hyperoodontidae – Три рода, 17 Вида | |||||||
| Род Indopacetus – Един вид | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Лонгманов кит, индо-тихоокеански клюномуцунест кит |
Indopacetus pacificus Longman, 1926 |
DD | Неизвестна[17] | 
|
 3,5 – 4 тона |
||
| Род Hyperoodon – Два вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Северен бутилконос кит | Hyperoodon ampullatus Forster, 1770 |
CD | 10 000 | 
|
 7 тона |
| |
| Южен бутилконос кит | Hyperoodon planifrons Flower, 1882 |
CD | 500 000 | 
|
 6 тона |
||
| Род Mesoplodon Gervais, 1850 – 14 Вида | |||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение | |
| Новозеландски клюномуцунест кит, кит на Боудоин |
Mesoplodon bowdoini Andrews, 1908 |
DD | Неизвестна | 
|
 1 тона |
||
| Лопатовиднозъб кит, клюномуцунест кит на Бахамонде |
Mesoplodon traversii, Mesoplodon bahamondi Gray, 1874 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.2 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Бленвил, набитомуцунест кит |
Mesoplodon densirostris Blainville, 1817 |
DD | Неизвестна | 
|
|
| |
| Антилски клюномуцунест кит, кит на Жерве |
Mesoplodon europaeus Gervais, 1855 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.2 тона |
||
| Японски клюномуцунест кит, гинковиднозъб кит |
Mesoplodon ginkgodens Nishiwaki & Kamiya, 1958 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.5 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Грей | Mesoplodon grayi von Haast, 1876 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.5 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Хектор | Mesoplodon hectori Gray, 1871 |
DD | Неизвестна | 
|
 1 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Карл-Хубс | Mesoplodon carlhubbsi Moore, 1963 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.4 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Перин | Mesoplodon perrini Dalebout, Mead, Baker, Baker, & van Helding, 2002 |
DD | Неизвестна |  1.3 – 1.5 тона |
|||
| Перуански клюномуцунест кит джудже | Mesoplodon peruvianus Reyes, Mead, and Van Waerebeek, 1991 |
DD | Неизвестна | 
|
 800 kg |
||
| Североатлантически клюномуцунест кит, кит на Соверби |
Mesoplodon bidens Sowerby, 1804 |
DD | Неизвестна | 
|
 1 – 1.3 тона |
| |
| Командорски клюномуцунест кит, кит на Стейнегер, саблезъб кит |
Mesoplodon stejnegeri True, 1885 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.5 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Лайард | Mesoplodon layardii Gray, 1865 |
DD | Неизвестна | 
|
 2 тона |
||
| Клюномуцунест кит на Тру | Mesoplodon mirus True, 1913 |
DD | Неизвестна | 
|
 1.4 тона |
|
Суперсемейство Platanistoidea редактиране
Речните делфини са пет вида, които обитават сладки води – реки и устия на реки. Те се класифицират в суперсемейство Platanistoidea на разред китоподобни. Четири вида живеят в сладководни басейни. Петият вид, лаплатският делфин живее в соленоводи устия и в океана. Въпреки това филогенетично принадлежи към речните делфини и е научно класифицирани в семейството на речните делфини, а не към семейството на океанските делфините. Всички видове са адаптирани за лов на риба: дълга муцуна като клюн с множество малки зъби в двете челюсти, широки плавници за по-голяма маневреност, малки очи и отделни прешлени на врата, позволяващи на главата да се движи свободно спрямо тялото.
Семейство Iniidae редактиране
Семейство Iniidae на речните делфини има само един род с един-единствен вид, които се подразделя на три подвида:
- Амазонски речен делфин – I. geoffrensis
- I. geoffrensis geoffrensis – Басейна на река Амазонка (с изключение на канала Мадейра, над бързеите Теотонио в Боливия)
- I. geoffrensis humboldtiana – Басейна на река Ориноко
- I. boliviensis, Боливийски речен делфин – Басейна на река Амазонка, канала Мадейра
| Род Inia – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Амазонски речен делфин | Inia geoffrensis Blainville, 1817 |
VU | Неизвестна | 
|
 150 kg |
|
Семейство Lipotidae редактиране
Семейство Lipotidae има само един род и един вид. Фосили показват, че делфините се появяват за първи път преди 25 милиона години и мигрират от Тихия океан до река Яндзъ преди 20 милиона години.[18] Видът е обявен за от функционално изчезнал през 2006 г., след експедиция, за преброяване на популацията.
| Род Lipotes – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Китайски речен делфин, байдзъ |
Lipotes vexillifer Miller, 1918 |
CE, possibly extinct | 13[19] | 
|
 130 kg |
|
Семейство Platanistidae редактиране
Смята се първоначално, че Platanistidae притежават само един вид (Южноазиатски речен делфин), но въз основа на различия в структурата на черепа, прешлените и състава на липидите, учените разделят двете популации като отделни видове в началото на 1970 г.[20] През 1998 г., резултатите от тези проучвания са ревизирани и класификацията се връща към предварително състояние. Така са признати два подвида в род Platanista – P. gangetica minor (Индски делфин) и P. gangetica gangetica (Гангски делфин).[21]
| Род Platanista – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Южноазиатски речен делфин | Platanista gangetica Roxburgh, 1801 |
EN | 1100[22] | 
|
 200 kg |
|
Семейство Pontoporiidae редактиране
Лаплатският делфин е единственият в семейство Pontoporiidae и род Pontoporia.
| Род Pontoporia – Един вид | ||||||
| Име | Научно название | Статут | Популация | Разпространение | Размер | Изображение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Лаплатски речен делфин | Pontoporia blainvillei Gervais & d'Orbigny, 1844 |
DD | 4000 – 4500 | 
|
 50 kg |
|
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Martin, Dr. Anthony R. Whales and Dolphins. London, Salamander Books, 1991. ISBN 0-8160-3922-4.
- ↑ Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 76
- ↑ Най-често срещания делфин в чилийски води
- ↑ 60 000 САЩ, 175 000 Тихи океан в източните тропици и 85 000 в западните
- ↑ 45 000 източен Тихи океан
- ↑ 38 900 източен тропик на тихия океан
- ↑ 40 000 източен Тихи океан
- ↑ Local 70 – 80 000 Антарктика, 8000 тропичен Тихи океан, 2000 около Япония, 1500 североизточен Тихи океан и 1500 около Норвегия.
- ↑ 200 000 в южния океан, северна популация неизвестна.
- ↑ 150 000 източен тропичен Тихи океан, 30 000 около Япония
- ↑ Преброяване от въздуха показва, популация от около 20 000 индивида. Като потопените животни също са взети под внимание, истинската цифра може да бъде повече от 25 000.
- ↑ Няма достатъчно данни за поставяне на безперата свиня в списъка на застрашените видове, освен в Китай, където те са застрашени. Склонността им да се задържат в близост до брега ги поставя в голяма опасност от риболова.
- ↑ В източната част на Тихия океан: централна Калифорния 4120; Северна Калифорния 9250; Орегон и Вашингтон 26 175. В Атлантическия океан: залива Мейн 67 500; Скагерак 36 046; Северно море 279367; Ирландия и Западна Великобритания 36 280.
- ↑ Нищо не се знае за популацията на тази морска свиня. Това е най-често срещаният вид по време на предварително проучване на Огнена земя.
- ↑ Най-скорошно изследване в северния Тихи океан и Берингово море е 1 186 000.
- ↑ а б Около 11 хил. в източния Тихи океан.
- ↑ През 2002 са установени 766 индивида около Хавай. Не е известна друга популация.
- ↑ Wang, Yongchen. Farewell to the Baiji // China Dialogue, 10 януари 2007. Посетен на 29 май 2007.
- ↑ Едно проучване от ноември – декември 2006 г. не успя да намери никакви делфини. Друго проучване от 1997 г., преброи само 13 индивида. През 1986 г. проучвание оценява броя на около 300 индивида.
- ↑ Pilleri, G., Marcuzzi, G. and Pilleri, O., 1982. Speciation in the Platanistoidea, systematic, zoogeographical and ecological observations on recent species. Investigations on Cetacea, 14: 15 – 46
- ↑ Rice, DW. Marine mammals of the world: Systematics and distribution. Society for Marine Mammalogy, 1998. ISBN 978-1-891276-03-3.
- ↑ 1100 Индски и 20 Гангкси речни делфини.