Климент Шапкарев
Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.[1]
| Климент Шапкарев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 септември 1949 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Кузман Шапкарев |
| Климент Шапкарев в Общомедия | |
Биография редактиране
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август[4] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.[5]
Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово. Същевременно през 1936 година влиза в ръководството на Благотворително дружество на македонската емиграция „Гоце Делчев“ в Пловдив.[6]
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.[7][8]
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев[9] и историкът Иван Шапкарев.
Външни препратки редактиране
- Климент Шапкарев, „Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 г. в „Библиотека Струмски“
Родословие редактиране
| Михаил Шапкарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Шапкарев | Константин Шапкарев (? – 1821) | Пасхал Шапкарев (? – 1814) | Евгения Попангелева (? – 1850) | Мария Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Каневчев | Ката Каневчева | Мария Гьорева Стрезова (1813 – 1900) | Анастас Шапкарев (1792 – ?) | Депа Стасейкова (? – 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елисавета Миладинова (около 1846 – 1870) | Наумка Попиванова Гроздина | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Екатерина Христова | Петър Шапкарев (1843 – 1898) | Екатерина Групчева | Христо Групчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Амалия Примджанова | Климент Шапкарев (1875 – 1949) | Евтим Шапкарев (около 1877 – 1927) | Ташула Шапкарева | Димитър Примджанов | Елисавета Багряна (1893 – 1991) | Иван Шапкарев (1891 – 1974) | Мария Пранджева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Шапкарева | Петър Шапкарев (1908 – 1997) | Иван Шапкарев (1919 – 1998) | Катя Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Шапкарев (1941 – 2007) | Здравка Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
- ↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 540.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 532-533.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.