Клисура (община Сурдулица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
Клисура или Трънска Клисура е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.
| Клисура Клисура/Klisura | |
 Църквата в село Клисура | |
  Клисура | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 332 души (2011) |
| Пощенски код | 17535 |
| Телефонен код | 017 |
| Клисура в Общомедия | |
История редактиране
Село Трънска Клисура, преименувано впоследствие от сърбите на Клисура, е българско село, отделено от българската държава по силата на Ньойския договор от 1919 г.
Традиционен занаят на клисурци е дърводелството и строителството.
| Дърводелски и мебелни фирми на клисурци в България през 1925 г.[1] | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Дейност | ||||
| 1. | Христо Стефанов | Изработвал дограма | ||||
| 2. | Петър Дракев | Дърводелец | ||||
| 3. | Стоян Ангелов | Обзавел с дърводелски изделия БНБ, Народното събрание, Военното министерство и др. | ||||
| 4. | Аврам Великков | Обзавел с дърводелски изделия Централна гара в София и др. | ||||
| 5. | Стефан Михайлов | Доставил дограма за Земеделската банка, мелници, гимназия и др. | ||||
| 6. | Васил Иванов | Обзавел с дърводелски изделия част от Александровска болница и няколко училища | ||||
| 7. | Иван Кацаров | Обзавел с дърводелски изделия Трета мъжка гимназия в София, болницата в Трън, много къщи в Анхиало (1908) | ||||
| 8. | Адам Дракев | |||||
| 9. | Братя Спасови | Изработвали дограма | ||||
| 10. | Борис Тасев | Изработвал дограма | ||||
| 11. | Никола Радков | |||||
| 12. | Младен Дойчинов | Изработвал дограма | ||||
| 13. | Петър Милушев | Произвеждал столарски изделия | ||||
| 14. | Танчо Димитров | Изработвал дограма | ||||
| 15. | Хараламби Димитров | Произвеждал столарски изделия | ||||
| 16. | Милан Янакиев | Произвеждал столарски изделия | ||||
| 17. | Стоян Рангелов – Шваба | Изработвал дограма | ||||
| 18. | Коста Михалков Стоянов | Изработвал дограма | ||||
Население редактиране
Според данните на Статистическата служба на Сърбия броят на населението на селото по години е както следва:[2]
| Година |
Брой жители |
| 1948 | 2 315 ж. |
| 1953 | 2341 ж. |
| 1961 | 2211 ж. |
| 1971 | 1731 ж. |
| 1981 | 999 ж. |
| 1991 | 508 ж. |
| 2002 | 332 ж. |
Етнически състав редактиране
Според официалните данни от преброяването през 2002 година,[3] етнически жителите на селото се разпределят както следва:
- 199 (59,93%) – българи
- 101 (30,42%) – сърби
- 1 (0,30%) – югославяни
- 3 (0,90%) – непознати
Забележителности редактиране
- Църква „Света Троица“, построена през 1837 година върху основите на по-стара църква.[4] В църквата работи дебърският зограф Петър Николов.[5]
Личности редактиране
- Даринка Дракева (1911-1958), деец на бежанците от Западните покрайнини
- Благой Иванов (1898-1951), комунистически деец
- свещеник Кирил Любичев (1850-1935), просветен и обществен деец на българите в Западните покрайнини, духовен водач
- Мирчо Костов, деец на организациите на бежанците от Западните покрайнини
- Крум Гопов (1892 - 1978) - революционер, обществен деец, един от създателите и ръководител на организацията „ВЪРТОП“, ръководител на борбите на българите от Западните покрайнини за връщането им в пределите на Родината.
Галерия редактиране
-
Портата на старата българска църква Св. Троица Клисурска -
Стари каменни кръстове в двора на църквата -
Каменни изображения върху портата -
Още каменни орнаменти -
Вътрешността на църквата -
Каменни птици над портата на църквата -
Още каменни изображения -
Таванът на църквата
_E1.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Костов, Стамен. Трънските майстори строители, София 2004, с. 183-184.
- ↑ „Књига 9”. Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. мај 2004. ISBN 86-84433-14-9.
- ↑ „Књига 1”. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.
- ↑ Мирчев, Деян. Окончателен ремонт на черквата „Света Троица“ в Клисура, Братство, бр. 2182, 29 февруари 2008.[неработеща препратка]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.