Книга на пророк Авдий
Книга на пророк Авдий е книга от Стария завет на Библията, 4-ата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Съдържа предсказания за възстановяването на Израел, след като е превзет от врагове и за Божествения съд над Идумея (Едом), чиито войски са им помагали.
| Книга на пророк Авдий | |
| עֹבַדְיָה | |
 | |
| Автор | Авдий |
|---|---|
| Създаден | около 607 – 586 г. пр.н.е. |
| Оригинален език | Древноеврейски език |
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга на пророк Амоса |
| Следваща | Книга на пророк Иона |
| Книга на пророк Авдий в Общомедия | |
Текстът се състои от една единствена глава разделена на 21 стиха, което я прави най-кратката книга в Библията.[1]
Време и авторство редактиране
Датата на съставянето и написването на книгата е спорна, поради липсата на лична информация за Авдий (Овадия) и семейството му и за историческата му среда.
За ориентация може да се използва съдържанието на самото пророчество, което насочва към 2 основни исторически контекста, определящи го или като съвременник на пророк Илия или като съвременник на пророк Йеремия. Първият е свързан с периода (853 – 841 г. пр.н.е.), когато Йерусалим е завладян от филистимци и араби по време на властването на Йорам от Юда, а вторият (и общоприет)[2] - с времето на завземането на Йерусалим от цар Навуходоносор II от Вавилон (607 – 586 г. пр.н.е.) и т.нар. Вавилонски плен.
Възможно е пророчествата на Авдий и Йеремия да се основават на общ източник или да има взаимствания между тях. Смята се, че Книгата на Авдий 1-9 съдържа паралели към книгата на пророк Йеремия 49:7-22 - за 4-ата година на власт на цар Йоаким (604 г. пр.н.е.), а Авдий 11-14 насочва към унищожението на Йерусалим от Навуходоносор II през 586 г. пр.н.е.. През по-голямата част от историята на Юдея Идумея е контролирана абсолютно от Йерусалим като васална държава, но по време на обсадата на Йерусалим от този владетел (597 г. пр.н.е) евреите са победени от него и вождовете й застават на страната на по-силния. Той премахва царя на Юдея и назначава своя марионетка за цар. Впоследствие едомците помагат на вавилонците да ограбят и разрушат града, а голяма част от жителите му са преселени.
Съдържание редактиране
Книгата на Авдий се основава на пророческо видение относно падението на жителите на планинския район Идумея, чийто легендарен родоначалник е Исав[Книга на порок Авдий 8:21]. Авдий, обявява, че едомците е трябвало да помнят, че кръвта вода не става и Едом трябва да бъде унищожен поради отказа на народа си да защити братския си народ - Израел, когато е бил атакуван (и даже е подпомогнал завоевателите).:
„В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях. Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.“[Книга на порок Авдий 11:12]
Овадия описва среща с Яхве, който се обръща към арогантността на идумейците и ги обвинява за „насилието над брат ви Яков“ (Яков е син на Исак/Исаак, също както и Исав, но предпочитаният, като негов наследник от майка им Ребека/Ревека). Авдий казва, че височината на техните жилища в планините на Сеир ги е главозамаяла и те прекомерно са се възгордяли:
„Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ“, казва Господ.[Книга на порок Авдий 1:4]
Авдий казва, че в дена на Божия съд Яхве ще унищожи Дома на Исав завинаги и дори остатък няма да остане (т.е. едомците ще престанат да съществуват като народ; всъщност както страната, така и народът оцеляват и впоследствие са включени в Римската империя, а Иродиадите произлизат от местна династия). Според него, Идумея ще бъде завладяна от Египет, но освен това денят Господен наближава за всички народи и някой ден децата на Израел ще се завърнат от заточението си (от своя плен - което се случва, що се отнася до Вавилонския плен, при Кир II) и ще завладеят земята Едом (по-късно тя действително попада под тяхно влияние и владетелите й приемат юдаизма).[Книга на порок Авдий 17:21]
Източници редактиране
- ↑ Nelson's Compact Illustrated Bible Dictionary, Thomas Nelson Publishers, 1978, p. 191, ISBN 0-8407-5636-4
- ↑ Jason C. Dykehouse. An Historical Reconstruction of Edomite Treaty Betrayal in the Sixth Century B.C.E. Based on Biblical, Epigraphic, and Archaeological Data. 2008. ISBN 978-0-549-59500-7. с. 11.[неработеща препратка]