Уикипедия

Книди

Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Книди или Коприва (на гръцки: Κνίδη, до 1927 година: Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.[2]

Книди
Κνίδη
— село —
Гърция
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Западна Македония
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Гревенско
40.0967° с. ш. 21.5931° и. д.
Книди
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина680 m
Население180 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География редактиране

Селото е разположено на 680 m надморска височина, на около 20 километра източно от град Гревена, в югоизточното подножие на планината Профитис Илияс.[3][4] В неговото землище на около 1 km на север се е намирало бившето село Палеокниди.[5]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на ХІХ век Коприва е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Централната селска църква „Успение Богородично“ е издигната през 1873 година.[2][6]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Коприо (Коприва) живеят 302 гърци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коприо е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 54 къщи.[8]

Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Κόπριβα има 260 гърци християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприо (Коприва) (Koprio Kopriva) има 60 гърци.[10]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коприва остава в Гърция.

През 1927 година българското име селото е сменено на Книди, в превод коприва.[2][11]

В селото има и църква „Свети Димитър“, а край него на „Свети Илия“, „Свети Георги“ на пътя за Итеа (Върбяни) и „Свети Николай“ в Старо Коприва (Палиокниди), обитавано от гърци бежанци от Мала Азия и изоставено в 1950 година.[2]

Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[5] В 1991 година селото има 338 жители, като в това число са сметнати и малкото жители на Колокитаки и Лангадакия (Лочишно).[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 320[5][2][12] 361[5] 412[5] 460[5] 560[5] 566[5] 422[5] 380[5] 338[5] 443 264
Прекръстени с официален указ местности в община Книди на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ронгия Ρόγκια Веланидиес Βελανιδιές[13]

Личности редактиране

Родени в Книди

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015.
  3. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 449. (на гръцки)
  4. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  11. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  13. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  14. ↑ ΗΛΙΑΣ ΛΑΜΠΡΕΤΣΑΣ, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305001247/http://www.mikrovalto.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=106:-1925-2008&catid=44:2009-05-05-09-55-09&Itemid=92, посетен на 13 юни 2010 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Книди&oldid=12149320“.