Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882. Начело стои княз. След Берлинския конгрес от 1878 г. Сърбия е независима държава, като дотогава княжеството е номинално васално на османския султан.
| Княжество Сърбия Кнежевина Србија | |
| 1815 – 1882 | |
.svg) Знаме  Герб | |
 Княжество Сърбия, 1878 г. | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Белград (1841 – 82) Крагуевац (1818 – 38) Горня Црнуча (1815 – 18) |
| Официален език | сръбски |
| Религия | православие |
| Форма на управление | Княжество |
| Династия | Обреновичи |
| Княз | |
| 1815 – 1839 | Милош Обренович (първи) |
| 1868 – 1882 | Милан IV Обренович (последен) |
| История | |
| Автономно княжество | 1815 |
| Ден на държавността | 15 февруари 1835 |
| Независимост | 1878 |
| Провъзгласяване за кралство | 1882 |
| Площ | |
| Общо (1834) | 37 511 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1834 | 702 000 |
| Валута | |
| |
| Днес част от |  Сърбия |
| Княжество Сърбия в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Князе и държавни глави редактиране
Княжеството се управлява от династията Обреновичи (на сръбски: Обреновићи).
- Милош Обренович 1815 – 1839
- Милан Обренович II (1839)
- Михаил III Обренович 1839 – 1842
През 1842 Обреновичи са изпратени в изгнание, а за княз е провъзгласен Александър Караджорджевич. През 1858 Обреновичите са възстановени на сръбския престол.
- Милош Обренович 1858 – 1860 (повторно)
- Михаил III Обренович 1860 – 1868 (повторно)
- Милан IV Обренович 1868 – 1882 а от същата година, след коронясването му в Жича, е и крал на Сърбия, известен като крал Милан I 1882 – 1889.
Източници редактиране
Вижте също редактиране
Тази статия за историческа област все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.