Ковачевци (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачевци.
Община Ковачевци се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.
| Ковачевци (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Перник |
| Площ | 144.95 km² |
| Население | 2 526 души |
| Адм. център | Ковачевци |
| Брой селища | 10 |
| Сайт | www.kovachevtsi.com |
| Управление | |
| Кмет | Васил Станимиров (БСП за България; 2011) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Ковачевци (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в централната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 144,945 km2 е най-малката сред 6-те общините на областта, което съставлява 6,05% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и север – община Земен;
- на североизток – община Перник;
- на север – община Брезник;
- на изток и югоизток – община Радомир.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на община Земен представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. В нейните предели се простират части от две планински редици на Западна България – Руйско-Верилската планинска редица и Милевско-Конявската планинска редица.
Източната половина на общината се заема от западните склонове на планината Черна гора, която спада към Руйско-Верилската планинска редица. Тя се простира северно от Прибойския пролом на река Струма и източно от долината на десния ѝ приток река Светля. Нейната максимална височина връх Тумба 1129 m се издига на границата с община Брезник, северно от село Слатино.
Останалата западна половина на общината се заема от части от две планини, които спадат към Милевско-Конявската планинска редица. На север от река Струма и на запад от долината на река Светля се простират източните склонове на Рудина планина. Западно от село Сирищник се издига връх Сирищнишка Рудина (1172 m), явяващ се най-високата точка на общината. Южно от долината на река Струма в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Конявска планина. Тази част на планината е известна под името Риша планина и нейната най-висока точка в пределите на общината връх Димов гроб (1056 m) намиращ се югозападно от село Егълница.
Крайната югоизточна част на община Ковачевци се заема от най-западната периферия на Радомирската котловина. Тук в коритото на река Струма, на границата с община Земен е разположена най-ниската точка на община Ковачевци – 600 m н.в.
Води редактиране
В южната част на общината, от изток на запад, през село Лобош, на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Струма. Източно от селото е изградена преградната стена на язовир Пчелина с обем от 52 млн./м3, като в пределите на общината попада почти целия язовир с изключение на „опашката“ му. Водите на язовира са залели дълбокия Прибойски пролом, явяващ се трети по ред то течението на Струма. В него отдясно, южно от село Ковачевци се влива река Светля, която протича с цялото долно и част от средното си течение, по цялата дължина на общината от север на юг и я разполовява на две части – източна и западна.
Климат редактиране
Климатът на общината е умерено континентален. Средното годишното количество на валежите е 450л/м2. Температурата на въздуха над 10 °C се задържа 130 – 200 дни годишно. Средната продължителност на слънчевото греене надхвърля 1700 часа годишно. Продължителността на облачните дни варира от 8 до 14 на месец. Планинско-котловинния релеф оказва силно въздействие на разпределението на валежите и температурите на въздуха и обуславя характерните пролетни и ранни есенни слани.
Почви, флора и фауна редактиране
По долините на реките почвите са алувиално-ливадни, а по склоновете на планините – светлокафяви и сиви горски почви.
Размерът на залесената горска площ е над 250 хил.ха и представлява около 30% от територията на община Ковачевци. Горската растителност в района е представена от почти всички видове широколистни и иглолистни видове: бук, ясен, леска, благун, бял бор, космат бор, черен бор, цер, акация, зимен дъб, габър, смърч, дребна листна липа, върба и др.
Бозайниците са над 20 вида: таралеж, сърна, дива котка, чакал, лисици, дива свиня и др. Птиците са над 200 вида, основно горски и планински видове. В язовир Пчелина могат да се видят някои водолюбиви и водоплаващи птици: чапли, патици и др. В района има гнезда на скални орли, обикновен мишелов, сова, бухал. Срещат се и много редки и защитени видове пойни птици: кълвач, гарван, въртошийка и др.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1600 | 100,00 |
| Българи | 1569 | 98,06 |
| Турци | – | - |
| Цигани | – | - |
| Други | 4 | 0,25 |
| Не се самоопределят | 0 | - |
| Не отговорили | 25 | 1,56 |
Населени места редактиране
Общината има 10 населени места с общо население 1262 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Егълница | 163 | 17,381 | Ракиловци | 47 | 12,771 | ||
| Калище | 271 | 28,604 | Калища | Светля | 71 | 9,377 | Празноглавци |
| Ковачевци | 195 | 9,812 | Сирищник | 210 | 20,106 | ||
| Косача | 88 | 13,344 | Слатино | 1 | 9,642 | ||
| Лобош | 193 | 17,043 | Чепино | 23 | 6,865 | ||
| ОБЩО | 1262 | 144,945 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- Указ № 238/обн. 13.09.1919 г. – преименува с. Празноглавци на с. Светля;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Костуринци и го присъединява като квартал на с. Слатино;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Калища на с. Калище;
- – осъвременява името на с. Пчелници на с. Пчелинци;
- Указ № 1260/обн. 16.06.1972 г. – заличава с. Сирищник и го присъединява като квартал на с. Ковачевци;
- Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Пчелинци поради изселване;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отдела селата Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник и Слатино и техните землища от община Радомир и ги включва в новосъздадената община Ковачевци с административен център с. Ковачевци;
- указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Сирищник от с. Ковачевци и го възстановява като отделно населено място – с. Сирищник;
- Указ № 371/обн. 09.12.2005 г. – отделя с. Чепино и землището му от община Земен и го присъединява към община Ковачевци.
Транспорт редактиране
В южната част на общината, от изток на запад преминава участък от 6,5 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.
През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,3 km:
- участък от 14,9 km от Републикански път III-603 (от km 9,4 до km 24,3);
- участък от 7,3 km от Републикански път III-623 (от km 38,3 до km 45,6);
- целият участък от 9,1 km от Републикански път III-6033.
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.