Козичино (община Кичево)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Козичино.
Козичино (на македонска литературна норма: Козичино) е село в Северна Македония, в община Кичево.
| Козичино Козичино | |
| — село — | |
 | |
  Козичино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 1093 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Козичино в Общомедия | |
География редактиране
Селото се състои от три махали, разположени в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.
История редактиране
В XIX век Козичино е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Косичино (Kositchino) е посочено като село с 25 домакинства със 102 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1885 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козичино живеят 400 българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козичино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]
По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Козичино има 51 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козичино има 320 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козичино като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности редактиране
- Родени в Козичино
Александър Кузманов, български революционер от ВМОРО, четник на Ванчо Сърбаков[10]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
