Уикипедия

Козловец

Село в област Велико Търново, България

Козло̀вец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Козловец
България
43.5087° с. ш. 25.3627° и. д.
Козловец
Област Велико Търново
43.5087° с. ш. 25.3627° и. д.
Козловец
Общи данни
Население1051 души[1] (15 март 2024 г.)
17,2 души/km²
Землище60,955 km²
Надм. височина174 m
Пощ. код5290
Тел. код06325
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ37784
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   – кмет		Свищов
Генчо Генчев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   – кмет		Козловец
Борис Велев
(ГЕРБ)

География редактиране

Село Козловец се намира в средната част на Дунавската равнина, на 16,4 км южно от Свищов. Съседни са му селата: Алеково – на 7,5 км на югоизток; Царевец – на 10,7 км на север; Българско Сливово – около 17 км през Царевец (по права линия 7 км на северозапад); Драгомирово – на 23,8 км през Царевец и Българско Сливово (по права линия около 9 км на запад); Совата – на 14,7 км на север–югоизток (по права линия около 8 км на североизток); и Хаджидимитрово – на 19,1 км през Совата (по права линия около 7 км на изток).

Селото е заобиколено от хълмове, а през него тече от юг на север малката местна река Съвова бара, която по-нататък се събира с подобна река, течаща откъм Българско Сливово, и водите им се вливат при село Совата като ляв приток в река Студена. В границите на селото река Съвова бара влиза от юг при надморска височина около 112 м и излиза на север при около 86 м. В центъра на селото при сградата на кметството надморската височина е около 97 м, в западния край достига 130 – 150 м, а в източния – 160 – 180 м.

Почвата е много плодородна с преобладаващ тип карбонатен чернозем. Тук виреят зърнени култури, отглеждат се лозя, плодове и зеленчуци.

Земеделските земи на Козловец са предимно добри, според потенциалното им плодородие при неполивни условия. [2]

През Козловец минава третокласният републикански път III-405, който го свързва с Алеково и през Царевец – със Свищов, а в границите на селото е негова главна улица.

Населението на село Козловец [3], наброяващо 3863 души към 1934 г., нараства до максималните 4337 души към 1946 г., след което постепенно намалява до 1094 души към 2018 г. (със средно 44 – 45 души годишно).

История редактиране

Село Козловец първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива (вероятно от Сливово). Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Има останки от старо заселване в местностите Башчалъка, Гидеклика (Гиигликя), Герчовелетта (Гьорчелетта). В околността (Башчалъка) има гробище, надгробна могила, от късноримско селище, намерени са останки (тракийски конник, талери от Дубровнишката република и други). Според летописна книга, към средата на XIX век е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Българите го наричат и Козло̀вец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име. [4]

Загинали войници от Козловец в Балканската война:

  • Александър Петров Костадинов
  • Ангел Иванов Данчев
  • Ангел Симеонов Личков
  • Антон Стоянов
  • Георги Г. Атанасов
  • Иван Ангелов Пенков
  • Иван Генчев Ванев
  • Иван Дафинов Бързов
  • Иван Личев
  • Иван Мирчев Демирков
  • Лийчо Илиев Белков
  • Минчо П. Костадинов
  • Митю Бардаров
  • Моню Симеонов Гатев
  • Начо Богданов Ванков
  • Петко Ангелов Лабев
  • Спас Цанев Барбарков
  • Тани Личев Митанов
  • Цани Кънев Кожухаров

Характерни фамилии за Козловец са Бълдърков, Варамезов, Ланков, Патрашиков и др.

Обществени институции редактиране

Село Козловец е център на кметство Козловец. [5][6]

Читалище „Развитие – 1891“ е действащо, регистрирано под № 2261 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата. [7][8][9]

Целодневната детска градина „Христо Ботев“ в село Козловец е с общинско финансиране. [10]

Църквата „Свети Димитър“ действа само на големи религиозни празници. [11][12]

В селото има пощенска станция. [13]

Културни и природни забележителности редактиране

На площада в село Козловец е поставена паметна плоча в памет на загиналите във войните: Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г., Общоевропейската война 1915 – 1918 г., Отечествената война 1944 – 1945 г. [14]

Редовни събития редактиране

Традиционен празник на с. Козловец – 7 ноември.
Място на провеждане: читалището
Организатор: Кметство Козловец

Личности редактиране

  • Петър Тинчев Петров – шампион на България по бокс
  • Елена Паришева – певица
  • Любомир Чолаков (р. 1956) – писател
  • Георги Георгиев Бейков (1943 – 2002) – певец
  • Ангел Петров Воденичаров – професор по морфология
  • доцент Любчо Минчев Варамезов (р. 1963)
  • Филип Иванов (р. ок. 1853) – опълченец

Кухня редактиране

Предпочитат се свинско със зеле, сарми, пълнени чушки.

Спорт редактиране

  • ФК „Земеделец 93"

Източници редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
  3. ↑ Справка за населението на с. Козловец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  4. ↑ За историята на село Козловец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine..
  5. ↑ Справка за събитията за кметство Козловец, общ. Свищов
  6. ↑ Кметство Козловец
  7. ↑ Козловец Публичен регистър, Читалища, „Развитие – 1891“, село Козловец
  8. ↑ Информационна карта за 2018 г. на читалище „Развитие – 1891“, село Козловец
  9. ↑ [https://www.strannik.bg/o/2867/chitalishte-razvitie-1891 Читалище "Развитие - 1891"], маршрутен каталог.
  10. ↑ Целодневна детска градина „Христо Ботев“
  11. ↑ Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети Димитър“, с. Козловец, към 2019 г.
  12. ↑ VІІІ. Свищовска духовна околия, 17. с. Козловец – „Св. Димитър“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 27 август 2019 
  13. ↑ Български пощи, пощенски станции, 5290 Козловец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-08-27.
  14. ↑ Съгласно Решение № 4/28.04.2017 г. на Областна комисия „Военни паметници“ и заверени от община Свищов анкетни карти, вх. № ОА04-3619/02.05.2017 г. – Регистър на военните паметници, област Велико Търново – отваря xls-файл с регистъра, Козловец Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Козловец&oldid=12014797“.