Козлукьой (дем Еордея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Козлукьой.
Козлукьой или Кузлукьой (на гръцки: Καρυοχώρι, Кариохори, катаревуса: Καρυοχώριον, Кариохорион, до 1927 година Κοζλούκιοϊ, Козлукьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея, област Западна Македония.
| Козлукьой Καρυοχώρι | |
| — село — | |
  Козлукьой  Козлукьой  Козлукьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 349 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 502 00 |
| Телефонен код | 2463 |
География редактиране
Селото е разположено на 10 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Козлукьой е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Козлукьой:
| „ | В същата равнина на четвърт час от последното село [Требища], недалече от същата река се намира мохамеданското село Козлукьой с 36 къщи и 73 нуфузи. Данъкът им е 3650 пиастри. Има много мелници и градини с орехови дървета. Има 1 джамия.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Козлу Кьой има 610 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козлукьой е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[4]
Според гръцка статистика от 1904 година в Козлукьой живеят 635 турци.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кузлукьой попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Козлу-кей (Козлу-кеj) има 100 къщи турци.[6] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Козлукьой и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 167 бежански семейства с 624 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Кариохорион, в превод орехово село, каквото означава и Кузлукьой на турски.[8]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Козлукьой живеят 150 бежански семейства.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баири[10] | Μπαΐρια | Ипсомата | Ύψώματα[11] | връх в Каракамен на СИ от Козлукьой (862 m)[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 597 | 431 |
Външни препратки редактиране
- ((el)) Информация за бившия дем Света Петка Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)