Комод

Тази статия е за римския император. За вида скрин вижте Комод (мебел).

---

Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин (на латински: Marcus (Lucius Aelius) Aurelius Commodus Antoninus) е римски император, син на Марк Аврелий. Управлява от 177 до 180 г. съвместно с баща си, а от 180 до 192 г. – като едноличен император.

Комод
18-и император на Римската империя
Скулптурен портрет на Комод като Херкулес, Капитолийски музеи
Управление	177 – 17 март 180 г. (с Марк Аврелий); 18 март 180 – 31 декември 192 г. (сам)
Наследил	Марк Аврелий
Наследник	Пертинакс
Лични данни
Роден	31 август 161 г. Ланувиум
Починал	31 декември 192 г. Рим, Италия
Пълно име	Марк Аврелий Комод Антонин Август (от рождение до 166 г.); Цезар Луций Аврелий Комод (166 до 176); Цезар Луций Аврелий Комод Август (176 до 180); Цезар Луций Аврелий Комод Антонин Август (180); Цезар Марк Аврелий Комод Антонин Август (180 до 191); Цезар Луций Елий Аврелий Комод Август (191 до смъртта си)
Семейство
Династия	Нерво-Антонинова
Баща	Марк Аврелий
Майка	Фаустина Млада
Брак	Брутия Криспина
Комод в Общомедия

Комод е последният представител на династията на Антонините и първият император, роден през управлението на баща си. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлява добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделява страстта към състезанията, към зрелищата, и грижите за държавата биват изоставени. Комод е запомнен в историята като императора, който излизал на арената, за да се бие като гладиатор.

Живот и политическа дейност

Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, но често пренебрегват средата, в която се е оформил. Комод бил роден в годината, когато баща му заел трона и веднага бил предопределен за негов наследник. Майка му Фаустина Младата била известна с лекомислието си, а императорът рядко виждал сина си заради постоянните военни ангажименти.

През 177 г. Комод е обявен за цезар, съимператор и наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, Комод останал слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочил под въздействие на обкръжението си. Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство боравенето с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.

С идването си на власт през 180 г. Комод много бързо приключил с войната срещу племената по Дунав и веднага се завърнал в Рим. Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, правителството на Комод се съгласява на отстъпки и сключва мир с даките и сарматите.

По време на неговото управление имало вълнения в провинциите Германия и Дакия, но те били овладени с помощта на войската. Около 184 г. в северна Британия е проведен демонстративен поход под ръководството на местни легати, но сред войските там избухва неуспешен бунт, след потушаването на който Комод приема прозвището Британски. При Комод е създаден африканският флот.

Популистката му политика направила Комод почитан сред народа, но скоро станало ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар „петима добри императори“. Груб, жесток, поклонник на зрелища, той практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговия принципат се характеризират с огромни разхищения на държавните пари, а провинциалното управление е занемарено, в резултат на което финансите скоро се оказали проблем. Икономическото положение на населението постепенно се влошавало. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност.

Заговорът на Луцила

В първите години на своето управление (183 г.) императорът станал жертва на опит за убийство, организатор на който били роднини на сестрата на Комод, Ания Луцила. Пратили при императора убиец, който обаче издал своето намерение, като заявил на Комод: „Ето, какво ти изпраща Сенатът“ и в този момент бил хванат от преторианците. Всички заговорници били убити, а Луцила изпратена на остров Капри, където починала след няколко години.

След този случай Комод станал много подозрителен и тираничен, започнал панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение отсъждал смърт. Най-вече намразил Сената, считайки го за основния си враг. Своята жена Брутия Криспина убил, след като я уличил в прелюбодеяние.

Порядки и наклонности

При възкачването си на трона, 19-годишният император се интересувал предимно от развлечения. Той превърнал двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош; за разлика от разумните си предшественици, Комод не познавал задръжки и мярка. В неговия харем имало няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробвал всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия били носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора (известният доктор Гален е бил сред приближените на императора).

Монета, пропагандираща щедростта на Комод към народа

Комод обожавал да влиза в ролята на гладиатор, въпреки че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се считало за безчестие (на латински: infamia). Добре знаел този занаят и владеел меча. При това не се стеснявал да излага на показ своите таланти. Считайки се за въплъщение на Херкулес, облечен в лъвска кожа, пред очите на поданиците си се биел на арената и убивал диви животни. Понякога излизал с боздуган в ръка, с който размазвал главите на слепи и недъгави хора. От специална платформа убил 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизал слон с помощта на дълга пика, безпогрешно улучвал диви зверове с лъка си. Провел 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите – за пръв и последен път обикновените хора прииждали от всички краища на световната империя, за да бъдат свидетели на небивалото зрелище.

Комод изисквал да бъде обожествяван и приемал високопарни титли. Обявил се за нов Ромул, основателя на града Рим, който преименувал в „Колония на Комод“ (Colonia Lucia Annia Commodiana) (192 г.). Бил поклонник на източните култове. На главата си носил изображение на бог Анубис. Участвал в самоизтезателни религиозни ритуали.

Отъждествявал се с Херкулес и изисквал от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започнал да се нарича „комодски“, а септември – „херкулес“, октомври – „непобедим“, ноември – „преодоляващ“, а декември – „амазонски“. Сенатът не възразявал и удовлетворявал всички приумици на императора.

Денарий на Комод. Надписът на обратната страна гласи Римски Херкулес

В края на управлението си съвсем загубил разсъдък, отрекъл се от образа на Херкулес и приел името на починал гладиатор, негов личен любовник. Дори се преселил в гладиаторска школа.

Политически интриги

Доколкото императорът живеел във въображаем свят и имал специфична представа за реалността, решенията по държавните въпроси били в ръцете на неговите фаворити. В началото влияние на императора оказвал неговият адютант и любовник – освободеният роб Саотер, но той бил скоро убит по нареждане на преторианския префект Патерн. Комод заповядва неговата екзекуция и в следващите три години на управлението влияел съпрефектът на преторианците Тигидий Перен. Той бил особено непопулярен сред британските легиони, които в края на краищата поискали от императора да махне всесилния сановник. Перен бил обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той и семейството му били екзекутирани от преторианците. След този случай Комод си направил необходимите изводи и командирите на преторианците започнали да се сменят с главозамайваща бързина. Така длъжността загубила своето значение. На императора вече влияел освободеният роб Клеандър, който получил изключителната титла „кинжал“ (на латински: a pugione). При него разцъфтяла невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година той успял да продаде титлата консул 25 пъти.

Безотговорните действия на Комод и приближените му предизвикали недоволството на народа. Ветеранът Матерн от Галия оглавил бунтовническа войска от дезертьори, роби и бедняци, превземал и ограбвал градове, освобождавал затворници. Войската на Матерн била разбита от крупни части на редовната войска (187 г.), а самият той бил заловен и екзекутиран при опита си да се добере до Рим и да убие императора.

Сестерция, издавана след успешното потушаване на бунта в Британия през 184 г.

През 190 г. противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствия в столицата, което довело до вълнения. Клеандър опитал да използва преторианската гвардия, за да ги потуши и тогава освирепелият от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа.

По времето на Комод дисциплината сред войските значително запада, а преторианците стават по-разпуснати от всякога. Алчни и арогантни, те лесно получават увеличения на заплатите и премии от слабохарактерния император. В последните години от управлението на Комод преторианският префект Квинт Емилий Лет се ползвал с абсолютна власт. Той обаче не иска да последва съдбата на тези преди него и тайно организира дворцов преврат.

Смърт

Комод се канел да отпразнува своето встъпване на поста консул на 1 януари 193 г. и искал да се появи на церемонията в гладиаторски вид. Този негов план така и не се осъществил. Новият преториански префект Квинт Емилий Лет, любовницата на императора Марция и придворният Еклект взели решение да се отърват от неадекватния император, след като разбрали, че имената им са включени в списък за предстоящо екзекутиране. Градският префект Пертинакс се присъединил към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващият император. Марция дала на Комод отровно вино, но това не дало очаквания ефект и той само изпаднал в безсъзнание; тогава Комод бил задушен в банята от атлета Нарцис, с когото императорът се упражнявал в борба. Това се случило вечерта на 31 декември 192 година.

Сенатът одобрил тази постъпка незабавно, обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искали да хвърлят тялото му в Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволил това да се случи. Тялото на Комод било погребано тайно.

Със смъртта на Комод отминава златното време на Римската империя и започва епоха на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация.

Галерия

• 
  Комод като Херкулес (рисунка на монета)
• 
  Скулптурен портрет на Комод от ранните му години
• 
  Монетно изображение на Комод
• 
  Денарий, представящ триумфалното влизане на Комод в Рим

Вижте също

• Родословно дърво на Нерво-Антониновата династия

Външни препратки

• Commodus (A.D. 180 – 192) статия в De Imperatoribus Romanis
• 180 – 192 Commode (L. Aelius Aurelius Commodus)

Източници

• Historia Augusta: Животът на Комод
• Книга 73 от Историята на Дион Касий
• Herodian's Roman History Commodus gladiator Архив на оригинала от 2014-11-23 в Wayback Machine.

Литература

• Йордан Илиев: История на Рим през епохата на Принципата (27 г. пр.Хр. – 284 г. сл.Хр.). Плевен: Печатница „Нима“, 2022, ISBN 978-619-162-852-0
• Olivier Joram Hekster: Commodus. An emperor at the crossroads. Gieben, Amsterdam 2002
• Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer: Ein Visionär auf dem Thron? Kaiser Commodus, Hercules Romanus. In: Klio 88, 2006,
• Spiedel, M. P. (1993). Commodus the God-Emperor and the Army. Journal of Roman Studies 83