Комрат
Комра̀т (на гагаузки: Komrat; на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.
| Комрат Comrat | |
| — град — | |
  | |
 Изглед от Комрат | |
  Комрат | |
| Страна |  Молдова |
|---|---|
| Автономна единица |  Гагаузия |
| Площ | 16,4 km² |
| Надм. височина | 52 m |
| Население | 20 113[1] души (2014) |
| Кмет | Сергей Анастасов[2] |
| Основаване | 1770 г. |
| Първо споменаване | 1770 г. |
| Пощенски код | MD-3800 |
| Телефонен код | 298 |
| МПС код | GE |
| Официален сайт | www.comrat.md |
| Комрат в Общомедия | |
История редактиране
Често се приема, че днешният Комрат е основан през 1789 година, макар че тази теза се отхвърля от някои историци, които на базата на запазените документи смятат, че градът е основан през 1818 година.[3] Жителите на селището са българи преселници от Османската империя.[4] Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма църква „Св. Йоан Предтеча“. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя). Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.[5] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат, Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.
Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.
През 1925 година Комрат получава статут на град.[6]
По време на Молдавската съветска социалистическа република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.
Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.
Население редактиране
| Население на града[7] | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1877 | 1989 | 1991 | 1996 | 2004 | 2006 | 2008 | 2010 | 2012 | 2014 | 2016 | ||
| Население | 4935 | 25 800 | 27 500 | 27 400 | 23 429 | 22 369 | 25 000 | 25 000 | 25 600 | 26 000 | 26 300 | ||
Етнически състав редактиране
Образование редактиране
През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.
Учебни институции редактиране
- Комратски държавен университет
- Колеж по педагогика
- Професионални училища
Личности редактиране
- Борис Тукан – молдовски и израелски тюрколог-гагаузовед, диалектолог, лексикограф, преводач
- Валентин Меднек – главен архитект на град Бендери
- Сорана Гурян – писателка
- Степан Топал – политик
- Ирина Влах (1974) – башкан на Гагаузия
- Николай Дудогло (1966) – депутат на Парламента на Република Молдова
- Ана Харламенко (1960) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2008 – 2012).
- Дмитрий Константинов (1952) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2012).
Побратимени градове редактиране
Галерия редактиране
-
-
Централен площад -
Централен парк -
-
Дом на културата -
Хотел „Алтън Палас“ -
Търговски център „Комрат-Сити“
Източници редактиране
- ↑ www.statistica.md
- ↑ comrat.md
- ↑ Думиника, Иван. 230 Лет Комрату? Миф и реальность, www.svetlina.online, посетен на 22 август 2019 г.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.604
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.
- ↑ Duminica, Ivan. Cu privire la modernizarea orașului Comrat în perioada interbelică (1918 – 1940). // (Revista de Etnologie și Culturologie”. Vol. XXV. 2019. с. c. 68).
- ↑ От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж – Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 235.