Конго (народ)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.
Конго (наричан баконго) е народ, принадлежащ към езиковата група банту.
| Конго | |
| Общ брой | 10 000 000 |
|---|---|
| По места |  Демократична република Конго Ангола |
| Език | киконго, като втори език: френски, португалски |
| Религия | християнство, местни религии |
| Сродни групи | банту |
| Конго в Общомедия | |
Традиционно религията разчита много на идеята за смъртта, за разлика от повечето жители на останалия свят, които смятат, че съществува само един живот на този свят. Само Нзамби Мпунгу – техният най-висш бог, според легендите, разказвани от местните, съществува извън този свят и го създава. Други версии за живота след смъртта извеждат хората от племето бакулу и техните прадеди – твърдят, че душите на вече покойните държат душите на по-отдавна починалите. Те също вярват в свръхестествените същества – пазители, които защитават дадени територии или места (обикновено душата-пазител е душата на откривателя на тази територия).
Конго, живеещи извън Кралство Конго, запазват традиционната форма на религия в страната. От 1880 г. тук идват протестантски и католически мисионери, които успяват да убедят по-голямата част от населението да приемат християнската религия. До 1921 г. нова форма на християнството е проповядвана от Симон Кимбангу, който става доста популярен заради опитите на белгийското и португалското посолство да го подкрепят. Кинбагуизмът е много мощна религия, която внушава духовна енергия, като постига неочаквани резултати и измества старите религии, основаващи се върху Дибунду диа Конго и Муанда Нсеми.
Народът конго култивира маниока, банани, царевица, сладки домати, фъстъци, боб, таро (тропическо растение, чийто корени се ядат). Посевите, които отглеждат, са кафе, какао, урена, банани и палмово масло. Риболовът и ловът все още се практикуват от някои хора, но повечето хора предпочитат да търгуват и да работят в града.