Константин Ангел Дука

Константин Ангел Дука (гр. Κωνσταντίνος Άγγελος Δούκας) е византийски военачалник и неуспешен узурпатор. Водил е части на византийската армия във войната срещу въстанието на Асен и Петър и успешно отбранява тема Филипопол срещу българите.

Константин Ангел Дука
стратег на тема Филипопол, претендент за византийския престол
Управление1193
Лични данни
Роден
Други титлиВелик дук на флота
Семейство
ДинастияАнгели
БащаИсаак Ангел Дука

Семейство редактиране

Константин Ангел е син на Исаак Ангел Дука,[1][2] управител на Киликия и чичо на императора Исаак II Ангел. Поради това Константин се пада първи братовчед на императора.

Сестрата на Константин е омъжена за Василий Ватаци, велик доместик на Източните войски, а впоследствие велик доместик на Западните войски и дук на тема Тракия.[2] Василий Ватаци резидира в Адрианопол и води войната с българите в нейните последни фази като началник на всички имперски войски на Балканите.[3]

Кариера редактиране

Като братовчед на императора Константин Ангел получава редица длъжности и титли още съвсем млад. До 1192 г. е дук на о. Крит, а впоследствие получава титлата велик дук или адмирал на византийската флота.

През 1192 г. е назначен за стратег на тема Филипопол, където се проявява като успешен военачалник. Успява да организира и повдигне морала на византийската армия след множеството загуби във войната с българите, като дори постига известни успехи и успешно отблъсква всички български нападения към тема Филипопол.[3]

През 1193 г. организира подкрепата на подопечните му войски за своята лична кауза и се обявява за император. Потегля към Адрианопол, за да използва войските под командването на зет си Василий Ватаци, въпреки нежеланието на последния. Още преди Адрианопол поддръжниците на Константин го предали и го пленили на място, наречено Неутзикон и разположено на границата между Филипополската и Адрианополската епархии.[3] Според К. Иречек това място е крепостта при с. Мезек.[4] След залавянето Константин Ангел бил предаден на император Исаак II Ангел, който го наказал с ослепяване.[3] По-нататъшната му съдба не е известна.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. K. Varzos, Η γενεαλογία των Κομνηνών, том II, Солун, 1984, no. 189 ((gr))
  2. а б ((de)) Europäische Stammtafeln, II, 179
  3. а б в г Никита Хониат, „История“, 26 – вГИБИ, София 1983, том ХI, 26., стр. 44
  4. Аладжов, Димчо. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.