Константин Илиев (драматург)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Илиев.
Константин Илиев Илиев е български драматург, белетрист и преводач.
| Константин Илиев | |
| български драматург, белетрист и преводач | |
| Роден |
16 октомври 1937 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Литература | |
| Жанрове | драма, роман, есе, мемоари |
| Известни творби | „Великденско вино“ (1979) „Нирвана“ (1982) „Одисей пътува за Итака“ (1984) „Червено вино за сбогом“ (1989) „Поражението“ (2003) |
| Награди | Хердерова награда (1996) „Хеликон“ (2003) „Елиас Канети“ (2005) „Христо Г. Данов“ (2012) „Аскеер“ (2017) |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.konstantiniliev.com |
Биография и творчество редактиране
Роден е на 16 октомври 1937 г. Горно Павликене, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград и Театър „София“. От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.
Превежда от немски език (Бертолт Брехт, Георг Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Северна Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.
Пиеси редактиране
- Мъка по цветовете (1961)
- През октомври без теб (1968)
- Цар Шушумига (1968, за куклен театър)
- Музика от Шатровец (1971)
- Прозорецът (1977)
- Босилек за Драгинко (1978)
- Великденско вино (1979)
- Нирвана (1982)
- Одисей пътува за Итака (1984)
- Червено вино за сбогом (1989)
- Куцулан или Вълча Богородица (1994)
- Франческа (1999)
- Бетовен 21 (2006)
- Златни мостове и Секвоя (2011)
- Наблюдателите (2015)
Проза редактиране
- Френско магаре (1988) – роман
- Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга
- Паметта на гарвана – Текстове за театър, драматургия и политика (2005)
- Великденско вино и Франкенщайн (2015) – публицистика
Признание и награди редактиране
Романът му „Поражението“ е вторият носител на Наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2003)[1], а след това печели и националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005)[2].
Носител е също на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996)[3], както и на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовна култура (2012)[4].
На 24 май 2017 г. е удостоен с наградата „Аскеер“ за цялостен принос в театралното изкуство.[5][6][7]
Почетен граждани на Ловеч от 15 февруари 2018 г. „за приноса му в българската драматургия и издигане престижа на град Ловеч“.
Източници редактиране
- ↑ Победител 2003 Архив на оригинала от 2018-11-24 в Wayback Machine., сайт на Награда „Хеликон“.
- ↑ Константин Илиев, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“ Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.
- ↑ „HerderpreisträgerInnen: Iliev, Konstantin (*1937)“ Архив на оригинала от 2007-12-14 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))
- ↑ „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г.Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 11 юни 2012.
- ↑ „Аскеер“ за Константин Илиев“ Архив на оригинала от 2018-08-23 в Wayback Machine., standartnews.com, 12 април 2017.
- ↑ Велина Величкова, „Връчиха наградите „Аскеер“, dariknews.bg, 24 май 2017.
- ↑ „Аскеер“ – Константин Илиев - награда – връчване“, bta.bg, 24 май 2017.
Външни препратки редактиране
- Личен сайт на Константин Илиев
- Константин Илиев Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine. в doollee.com
- Мариета Иванова-Гиргинова, „Константин Илиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- „Константин Илиев: За българската модерност в яйцето на драмата“ Архив на оригинала от 2008-10-04 в Wayback Machine., сп. „ЛИК“, 2005, кн. 8
- Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов, „Константин Илиев: В България комерсализацията на театъра е държавна политика“, въпреки.com, 13 май 2017
- Константин Илиев в
Internet Movie Database
