Корней Хейманс
Корней Жан Франсоа Хейманс (Corneille Jean François Heymans) е фламандски физиолог, носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1938 г.
| Корней Жан Франсоа Хейманс Corneille Jean François Heymans | |
| белгийски учен–физиолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Кноке, Белгия |
| Погребан | Гент, Белгия |
| Учил в | Гентски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Университетски колеж Лондон Гентски университет |
| Видни студенти | Паул Янсен |
| Известен с | Барорецепторите и хеморецепторите, регулиращи дишането и кръвообращението |
| Награди |  Нобелова награда за физиология или медицина, 1938 г. |
| Корней Жан Франсоа Хейманс в Общомедия | |
Биография редактиране
Корней Хейманс е роден на 28 март 1892 г. в Гент, Белгия. Баща му е професор по фармакология и ректор на Гентския университет, където след дипломирането си в Йезуитския колеж „Свети Барб“ Хейманс постъпва да учи и получава докторска степен през 1920 г.[1]
След завършването си Хейманс работи последователно в Колеж дьо Франс, Лозанския университет, Университетски колеж Лондон, Медицинското училище към Университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Кливлънд, Охайо.[1] През 1922 г. Хейманс става преподавател по фармакодинамика в Университета в Гент и през 1930 г. наследява баща си Жан-Франсоа Хейманс на поста професор по фармакология, като впоследствие е назначен и за ръководител на катедрата по фармакология, фармакодинамика и токсикология, и за директор на наречения в чест на баща му Институт по фармакология и терапевтика „Ж. Ф. Хейманс“.[1]
Хейманс е дългогодишен главен редактор на основаното през 1895 г. от баща му списание „Archives Internationales de Pharmacodynamie et de Therapie“. Член е на Папската академия на науките, Френската академия на науките и Кралското дружество на изкуствата.[2]
През 1929 г. Хейманс сключва брак с офталмоложката Берте Мей, с която имат 4 деца. Почива от сърдечен удар в Кноке, Фламандски регион.
Научни изследвания редактиране
Основните направления на научните изследвания на Корней Хейманс са свързани с регулацията на дишането и кръвообращението. Той използва и доразвива въведената от баща му опитна постановка, в която две кучета са със свързано кръвообращение и за нуждите на експеримента у едно от кучетата са запазени или прекъснати определени или всички нерви, свързващи главата с тялото.
В серия прецизно проведени експерименти Хейманс доказва, че за дишането и кръвообращението са отговорни два вида рецептори – барорецептори (пресорецептори) и хеморецептори (химиорецептори):
- Барорецепторите, които са открити съвместно от баща и син Хейманс, реагират на промени в кръвното налягане. Разположени в областта на каротидния синус (разширение на сънната артерия), при повишаване на кръвното налягане, в барорецепторите се пораждат нервни импулси, които по вагусовия нерв достигат центровете на дишането и кръвообращението в продълговатия мозък и задействат рефлексни механизми за понижаване на кръвното налягане и белодробна вентилация.
- Хеморецепторите, открити през 1926 г. от Корней Хейманс, проявяват чувствителност към промените в химическия състав на кръвта и по-специално към промяната на киселинността (pH), на съдържанието на кислород и на въглероден диоксид. Хеморецепторите, разположени в близост до барорецепторите, реагират при понижение на белодробната вентилация (понижен кислород и завишен въглероден диоксид в кръвта) и при спадане на кръвното налягане. Изпращат сигнали до дихателния център, в резултат на които дишането се учестява и съдържанието на кислород и въглероден двуокис в кръвта се нормализира.[3]
За изследванията му Корней Хейманс е самостоятелно удостоен през 1938 г. с Нобеловата награда за физиология или медицина.[4] В знак на признание на негово име е наименуван лунният кратер Хейманс.
Източници редактиране
- ↑ а б в Corneille Jean François Heymans – Biography // Nobel Media. Посетен на 2 май 2011.
- ↑ Chen, K. K. (ed.) (1969) The first sixty years 1908 – 1969, p.145 Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine., The American Society for Pharmacology and Experimental Therapeutics.
- ↑ Еднотомна енциклопедия „Нобелови лауреати“, Издателство на БАН, Фондация „Отворено общество“, 1994
- ↑ Boron, Walter F. and Emile L. Boulpaep. Medical Physiology. Saunders, 2012, p. 555.
Външни препратки редактиране
- Corneille Heymans, (1892 – 1968), Nobel Prize Winner in Physiology and Medicine 1938 Архив на оригинала от 2005-04-11 в Wayback Machine.
- The American Society for Pharmacology and Experimental Therapeutics: The First Sixty Years – 1908 – 1969 p.145 Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine.
- Karl Grandin, ed. Corneille Heymans Biography // Les Prix Nobel. The Nobel Foundation, 1938. Посетен на 24 юли 2008.