Коста Николов (офицер)

български генерал
Вижте пояснителната страница за други личности с името Коста Николов.

Константин (Коста) Николов Николов е български офицер (генерал-майор) и политик, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Коста Николов
български генерал
Години на службаот 1894 г.
ВойниПърва световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейностНароден представител в:
XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Коста Николов в Общомедия

Биография редактиране

Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в пиянечкото село Вирче, тогава в Османската империя, днес в община Царево село, Северна Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1897 година; произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк.[1][2]

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия, като на 2 май 1902 година е произведен в чин поручик. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр. На 18 май 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на 3-та инспекционна област.[1][2]

В 1911 година завършва право в Брюксел.[3] През 1912 г. е произведен в чин майор.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативната секция в щаба на 3-та армия.

След войните е назначен за професор във Военната академия в София, през 1914 година е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения.[1] На 2 август 1915 година е произведен в чин подполковник.[2]

 
Позив на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост от 7 юни 1917 година, подписан от генерал Проготегоров и подполковник Николов

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия като командващ на 5 македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.[1]

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия,[1] е назначен за началник на щаба на крепостта. Взема участие и в потушаването на Владайското въстание. На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.[1]

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1937 година е произведен в генерал-майор.

Към 1941 година е председател в НК на Съюза на македонските емигрантски организации и председател на Малешевското благотворително братство.[5]

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен „за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.[6][7]

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Трудове редактиране

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д е Руменин, с. 338
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1 – 2
  6. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 – 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, Македонски научен институт, 2021. с. 84.
  7. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 331.