Крайовеску (на румънски: Craiovești) е болярска фамилия на династично семейство във Влашко и в частност в земите около Крайова и Каракал, откъдето идва и името на днешния голям румънски град Крайова. Крайовеску събират фиск и от Видинско[1] и са сродени с представители на фамилията Михалоглу от Плевен чрез Мария Крайовеску – съпруга на Али бей Михалоглу[2].

Носят титулите господар и войвода. Видният румънски историк Щефанеску, анализирайки първата част от Кантакузиновата хроника, достига до извода, че всъщност легендарните сведения за Басарабите се отнасят назад във времето до първия представител на рода Крайовеску – Барбу I Крайовеску, който владее Олтения в годините между 1495 и 1520 г. [3]

Първите писмени сведения за болярската фамилия датират от края на 15 век. Според писмени данни болярската фамилия притежава 132 села и имения (182 поземлени имота) и е ктиторска на манастира „Бистрица“.

В началото на 16 век Крайовеску са в открит конфликт с княз Михня I Реу, след което техен представител в лицето на Нягое I Басараб застава начело на Влашко. Крайовеску са преследвани при управлението на Мирчо V Чобан, а Михня Турчина лишава фамилията от част от наследствените им владения.

Бранковяну или Брънковяну е клон на фамилията. Представители на фамилията господстват във Влашко до 1715 г., когато са заменени от фанариотите. Въпреки това те остават сред водещите фигури в политиката на Влашко до края на XVIII – началото на XIX в.[4] Бан Григор Бранковяну е водач на регентския съвет след смъртта на Александър IX Суцу. Последният представител на рода Григор Бранковяну през 1833 г. осиновява Зое Маврокордато (1805 – 1882), бъдещата съпруга на принц Георгий III Дмитрий Бибеску и техните деца носят името и титлата на рода, но във варианта Бранкован.

Видни представители на рода редактиране

Източници редактиране

  1. Ștefan Ștefănescu, Istoria medie a României, Vol. I, Bucharest, 1991, р.140
  2. Matei Cazacul Dracula Édition Tallandier Paris 2004 (ISBN 2-84734-143-9) p. 235
  3. Една хипотеза за произхода на влашкия войвода Йоан Басараба
  4. Neagu Djuvara, Între Orient și Occident. Țările române la începutul epocii moderne, Humanitas, Bucharest, 1995, р.286
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Familia dinastică a Craioveștilor“ и страницата „Familia Brâncoveanu“ в Уикипедия на румънски и румънски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.