Крания (дем Гревена)
Крания или Турия (на гръцки: Κρανιά, или Κρανέα, Кранеа, старо Τούργια, Турия) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Населението на селото е арумънско (влашко).
| Крания Κρανιά | |
| — село — | |
 Панорама на Турия, Фото: Братя Манаки | |
  Крания  Крания  Крания | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | 192 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
| Крания в Общомедия | |
География редактиране
Селището е разположено на около 35 километра югозападно от град Гревена, в източните части на планина Хасия, част от веригата Пинд. Крания се намира на 960 m надморска височина,[1] до южната граница на географско-историческата област Македония, в близост с граничната точка, разделяща Македония на север, Тесалия на юг и Епир на запад. Землището на селото на юг граничи с тесалийското село Платанистос (Куцуфляни), а на югозапад - с Милия, което административно и културно е част от Епир. На няколко километра на изток са останките от бившето село Велони.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Смята се, че сегашното селище се е образувало преди няколко века при сливането на селата Турия и Палеохори. Според легендата, регистрирана от френския пътешественик Франсоа Пуквил, това се отнася към 1507 година.[2]
Основните селски църкви са „Вси Светии“ (XVIII век) и „Свети Николай“. В района на Крания има още две църкви: „Света Параскева“ и „Свети Георги“. Извън селото се намират параклисите „Свети Илия“ и „Свети Атанасий“.
През 1881 – 1912 година непосредствено на юг от селището минава границата между Османската империя и Кралство Гърция. Тогава Крания е влашко християнско село в югозападния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Краня (Туриа) живеят 1500 власи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крания е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 220 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Κρανιά има 872 „влахофонни гърци“, от който 190 се румънеят.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Турия остава в Гърция.
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1] В селището се развива планински и селски туризъм. Годишният селски събор се провежда на 15 август (Голяма Богородица).[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кания[6] | Κανίγια | Зякас | Ζιάκας[7] | връх (2072 m) ЮЗ от Крания |
| Балцес[6] | Μπάλτσες | Ливади | Λιβάδι[7] | гора ЮЗ от Крания |
| Караули-Тоска[6] | Καραούλι-Τόσκα | Скопия Тоска | Σκοπιά Τόσκα[7] | връх З от Крания |
| Костарау | Κωσταράου | Какоплеври | Κακοπλεύρι[7] | |
| Даница[6] | Ντανίτσα | Мандра Даница | Μάνδρα Ντανίτσα[7] | връх Ю от Крания[6] |
| Кусай[6][8] | Κουσάϊ | Курсари | Κουρσάροι[7] | връс (1117 m) СЗ от Крания[6][8] |
| Бугази[6][8] | Μπουγάζι | Перасма | Πέρασμα[7] | пролом ЮЗ от Крания[8][6] |
| Волиамари[6] | Βολιαμάρι | Мега Рема | Μέγα Ρέμα[7] | връх С от Крания[6] |
| Турия | Τούργια | Палеа Крания | Παλαιά Κρανιά[7] | |
| Серия[6] | Σέργια | Килада | Κοιλάδα[7] | местност И от Крания |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1137[1][9] | 853[1] | 988[1] | 1128[1] | 752[1] | 760[1] | 526[1] | 489[1] | 608[1] | 589 | 385 |
Личности редактиране
- Родени в Крания
Теохар Михадаш (1918 - 1996), румънски поет и писател[10]- Димитрие Чикма, румънски учител[11]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Официален сайт на бившия дем Горгяни, архив на оригинала от 6 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120606142144/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=5, посетен на 6 юни 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ а б в г Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Radio Iaşi[неработеща препратка]
- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]