Кривини

Кривини е село в източна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна. Старото му име е Гебеш („Дебел и нисък човек“).

Кривини
Кривини 42.95061, 27.670664 Кривини
Общи данни
Население	82 души (15 март 2024 г.) 6,11 души/km²
Землище	13,516 km²
Надм. височина	87 m
Пощ. код	9123
Тел. код	05142
МПС код	В
ЕКАТТЕ	39801
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ; 2015)

География

Селото се намира в източната част на Стара планина. Граничи на запад на 7 км с град Долни чифлик, а на юг – със село Солник. Разположено е върху хълмиста местност, заобиколена от долина, разпростираща се на юг и изток от селото, през която тече река. Високото разположение на селото, спрямо реката, обуславя неговата естествена защита от наводнения. В близост до селото има изграден язовир „Ботево“. Землището на селото е около 2500дка. и е заобиколено от всички страни от смесени широколистни и в редки случаии иглолистни гори. Структурата на почвата е глинеста. Под обработваемия пласт е формиран плътен глинест слой е дебелина 8-10 м., под който се намират подпочвени води.

Известна местност край селото е Цирака, в която намират отмора и отдих търсещите среща с природата и която служи за пасище на селските животни. Друга известна местност е „Корито“, където дълги години е имало почивна станция с микроязовир към нея. В местността „Ботево“ извира топъл минерален извор.

Икономика

В селото има функциониращи казан за варене на ракия и цех за първична обработка на дървени трупи. В едно от частните стопанства са изградени и се ползват оранжерии за производство на зеленчуци. Частни производители са създали овощни градини в близост до реката и ги стопанисват като малък семеен бизнес. Има няколко пчелари, чиято продукция е високо оценена и търсена.

История

Някога от там е минавал стар римски път -Анхиало – Марцианопол/Поморие- Девня/. В неговите околности дремят неизследвани геологически тайни, които могат да бъдат повод за сериозни научни експедиции и да се надяваме и на интересни открития в областта на геологията и археологията.

Селото е съществувало още по времето на османската власт и е било населено само с турско население. Къщите са били около 60 – 70 на брой и наподобявали колиби, покрити с ръжена слама, имало и джамия. Тогава селото се е казвало Гебеш.

През 1900 година се заселва първото българско семейство дошло от с. Голица – Тома Жеков и жена му Василка. Те са имали четирима сина и четири дъщери.: Янчо(живял до 100-годишна възраст), Жеко, Стойко, Желязко, Недялка, Димитра, Велика и Петра. През 1902 – 1903 година в селото се заселва и семейството на Добри Дянков, дошли от Габровско. Челядта му е била многобройна, четирима сина и пет дъщери – Дянко, Георги, Ангел, Гина, Елена, Добра, Пейка, Нейка.

От с. Ново Оряхово пак през този период се преселват тримата братя – Колю Митев, Илия Митев и Михо Митев. Колю Митев и съпругата му Злата са имали шест деца – Колю, Митьо, Киро, Панайот, Стойна и Стояна. Илия Митев със съпруга Минка са имали също шест деца – Митьо, Калутка, Руса, Наста, Цона и Калинка. Третия брат Михо Митев и жена му Дорка са имали пет деца – Гана, Димитър, Койо, Станю, Жело.

1907- 1908 година се заселват Киро Игнатов и Съпругата му Калинка, с децата Михо и Вълко. През същия период идват семейството на Яни Митев от Долни Чифлик и на Георги Киров и жена му Дона.

От 1909 година селото бързо се разраства, заселва се от:

• с. Голица -Йордан Маринов и жена му, с шест деца,
• с. Ново Оряхово – Велико Атанасов и Колю Стоянов,
• гр. Старо Оряхово – Митьо Георгиев и Вълко Георгиев.

1911- 1912 година се заселват семействата на:

• Тодор Дойчев от с. Ясабеш (сега Равна Гора),
• Илия Георгиев и Стоян Калчев от с. Итенли (сега Голямо Ботево),
• Иван Атанасов от гр. Старо Оряхово

С увеличаването на броя на българското население в с. Гебеш започва и борбата между българи и турци. За да изгонят турците от селото българите използват различни средства. Хвърлят парчета сланина в единствения кладенец от където се е пиело вода, турците също тормозят българите по един или друг начин. В селото освен джамия е имало и ходжа, който станал последната жертва в борбата между двете групи. Недю Недев от с. Венелин, Петър от Долни Чифлик и Христо(зетя на дядо Тома) от с. Гебеш са организирали и заклали ходжата пред портите на дома му. След това събитие турците масово започнали да се изселват. До 1914- 1915 година в селото не остава нито един турчин – и то става чисто българско селище.

1914 – 1915 се заселват:

• Иван Колев от с. Пчелник с деца- Митьо. Колю, Марин, Киряк, Райко, Иван, Любчо, Тодорка и Съба,
• Ради Иванов и Йордан Иванов от гр. Долни Чифлик

До 1909 – 1910 година в селото е имало само турско училище – в джамията. Учели са децата само на турците. В заселилите се български семейства имало деца на училищна възраст, но е нямало училище в селото. Някои деца ходели на училище в с. Жефера (сега с. Солник), но повечето са оставали неграмотни. През 1919 – 1920 година е отворено българско училище със смесени четири класа, тогава наричани отделения, с един учител. Училището се помещавало в същата стая в джамията, където преди са учили турските деца. Първият български учител се е казвал Дичев. След него преподава Иван Лудия (така го помнят хората от селото.

От 1922 г. започва дейността си Трудово горско стопанство „Гениш-ада“-Лонгоза", построена е дековилна линия до гарите Ботево-Корито-Кривини-Солник-Гьозикен/Обзор/.

През 1926 г. от гр. Старо Оряхово се заселват Колю Стоянов и жена му Еленка.

През 1928 година се заселват 12 семейства, те са на:

• Никола Василев Панайотов
• Стойко Иванов Кочев
• Иван Янакиев
• Димитър Луков
• Васил Панайотов
• Паскал Костадинов
• Анести Костадинов
• Христо Янчев
• Коста Атанасов
• Панайот Костов
• Аргир Михалев
• Стоян Костов

От 1929 – 1930 г. в селото се развива читалищна дейност, населението започва да заменя старите турски къщи нови български, държавата оземлява безимотните. Селото наброява около 80 къщи с население 470 – 500 души.

През 1936 г., когато кмет на селото е Митю Георгиев е извършено преименуване на селото. От Гебеш става Кривини, на името на криволичещата река минаваща покрай селото.

1937 – 1938 г. е построено читалище в селото от съществуващата кооперация на трудови начала, с помощта на голяма част от населението.

1945 – 1958 -Първична партийна организация на БКП – териториална – с. Кривини, Варненско

23.08.1946 г. в селото се основава първото на територията на сегашната община ТКЗС. Негови учредители са били: Митьо Георгиев, Димитър Георгиев, Васил Иванов, Нестор Иванов, Митьо Колев, Панайот Колев, Добра Илиева, Къню Русев, Колю Янчев, Добри Митев, Георги Димов, Костадин Недялков, Радка Якимова и др.

1947 г. в селото се открива начално училище до трети клас.

До 1957 – 1958 г. в с. Кривини има само начално училище, тогава се построява нова сграда за училище.1959 – 1960 г. в селото се открива прогимназия, децата учат до осми клас. Преподава Радка Якимова и Йорданка Патева.

В следващите години започва изселването на младите семейства към градовете и по-големите селища, броят на децата намалява. Училището отново става до четвърти клас, а по-късно към 70-те години се закрива.

1960 е прекарано електричество в селото, а през 1964 – 1965 г. по време на кметуването на Атанас Великов е прекарано и водоснабдяване и се организира асфалтирането на улиците.

1966 г. е построена и открита свинеферма за 5000 глави добитък, която работи до 1997 – 1998 г.

1984 г. е разкрит цех за тъкане на китеници към ПК „Камчия“. Там работят осем жени до закриването му през 1991 г.

1988 г. прекратява дейност съществуващата библиотека и едва 1996 г. отново отваря врати.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 281 1946 363 1956 430 1965 375 1975 236 1985 184 1992 168 2001 122 2011 95 2021 75

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	95	100.00
Българи	94	98.94
Турци	–	–
Цигани	–	–
Други	–	–
Не се самоопределят	–	–
Не отговорили	1	1.05

Религии

Селото е населено единствено от християни, но няма съградени манастир, църква, нито параклис.

Неосъществено все още желание на хората е да съберат средства и да построят малък параклис.

Обществени институции

Съществуват функциониращи кметство, читалище и смесен магазин. Има и неизползвани по предназначение вече училище и обществена баня. Читалището има етнографска сбирка и група за автентичен фолклор.

До селото има новопостроен мост, който свързва Кривини със селата Солник, Голица, Бърдарево и Булаир.

Културни и природни забележителности

• Марин – Тепе
• м. Голямото кале Част е от ранновизантийската укрепителна система в Стара планина.
• В района на селото извира „горяща“ вода, за която се говори, че лекува болести, най-вече кожни. През социализма са били изградени бани, от които сега не е останало много.

Редовни събития

Почитат се празниците и обичаите Бабинден, Петльовден, Лазаруване, Гергьовден, Трифон Зарезан, Засев и др. народни празници.

Други

Селото се е съхранило от туристическата инвазия в последните години, но масово се предлагат за продан къщи, като основния интерес е от страна на западноевропейци. Вече има жител, англичанин, предпочел селото заради природата, спокойствието и личното си здраве.

Външни препратки

• www.facebook.com