Уикипедия

Криминалистика

Криминалистиката (на латински: crimen, р.п. criminis – престъпен, отнасящ се към престъпление [1]) е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване. Тя съдейства пряко за постигане целите на наказателното правосъдие и играе непосредствена роля в борбата срещу престъпността.[2] За основоположник на криминалистиката се смята Ханс Грос.

Криминалист към парковата полиция на САЩ (USPP) извършва изследване.

Предмет на криминалистиката редактиране

Ханс Грос[3]: приема, че криминалистиката е наука, която изучава изкуството на провеждането на следствените действия и тяхното най-добро съчетание. Впоследствие Грос развива идеите си за предмета на криминалистиката и приема, че тя изследва способите и мотивите за извършване на престъпленията и способите за тяхното разкриване.

Според проф. Цеков криминалистиката изучава[4]:

  1. процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства;
  2. способите и средствата, правилата и препоръките откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата;
  3. тактическата организация на разследването;
  4. методиката за разследване на отделните видове престъпления.

Според проф. Беленски[5]:криминалистиката изучава:

Закономерностите във връзка с разкриването и разследването на престъпленията относно:

  1. възникването, състоянието, изменението, повреждането и унищожаването на доказателствата;
  2. способите и средствата, правилата и препоръките относно: събирането, изследването, оценката и използването на доказателствата;
  3. криминалистичните правила, способи, препоръки и методически указания за: общата организация на разследването; организацията на отделните процесуални способи на доказване;

организацията на разследване на отделните видове престъпления.

Етимология редактиране

За първи път понятието „криминалистика“ е използвано от австрийския криминалист Ханс Грос (1847-1915 г.) в „Ръководство за следователи като система на криминалистиката“. На английски терминът за криминалистика е Criminalistics. Терминът за криминология обаче на английски и като наименование и като понятие остава същия: Criminology.

Специфика редактиране

В съвременните виждания[6]: доминира схващането, че криминалистиката като наука се отличава със следните особености:

  1. специална наказателно-правна наука, изучаваща разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията;
  2. нормативна наука – използва широка нормативна база – Конституцията, НПК, НК, ЗСВл, Наредбата за полицейската регистрация, Инструкция № I-21 за работа с автоматизираната дактилоскопна идентификационна система (AFIS) и други.
  3. структурата на криминалистичното знание има комплексен характер – използват се знания от наказателното право, наказателно-процесуалното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, съдебната психиатрия, естествените и техническите науки;
  4. криминалистиката съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната правна уредба по отношение разследването на престъпленията;
  5. криминалистичното знание намира приложение в правораздавателната и правоохранителната дейност;
  6. криминалистичното знание намира все по-широко разпространение и приложение и извън съдопроизводствената дейност, в други сфери на обществената практика.

Криминалистиката в България редактиране

В България криминалистика се преподава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1929 г[7]. За основоположник на университетската криминалистика в България се счита проф. Н. Саранов. Университетските преподаватели, които продължават в различни периоди преподаването и развитието на криминалистиката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са: проф. Ив. Вакарелски, проф. Ц.Цеков, проф. Е. Коцева, проф. Р.Беленски. Криминалистика се изучава в повечето юридически факултети в страната. Сред преподавателите извън Софийския университет могат да бъдат посочени проф. Г. Михайлов, проф. К. Бобев, проф. Иван Боев, проф. Й. Кунчев, доц. Иван Видолов, доц. Валентин Недев, доц. Христо Павлов и др.

Разграничение редактиране

Криминалистика и съдебни експертизи редактиране

В българската правна доктрина[8]:, за разлика от англосаксонската, се прави разграничение между криминалистиката и съдебните експертизи (forensic sciences), както като науки, така и като учебни дисциплини. Съдебните експертизи имат помощен характер в различните видове съдопроизводства (наказателно, административно, гражданско, арбитражно). Различието се основава на гносеологически и формално юридически критерии. Съдебните експертизи се основават на специално (неюридическо) знание. Криминалистиката е юридическа, наказателноправна наука.

Криминалистика и криминология редактиране

Криминалистиката често се бърка с криминологията, тъй като и двете са съставни думи от крим (лат. престъпление). Впрочем, двете науки работят успоредно в откриване на причините за престъпленията, но в различни сфери.

  • Криминологията – наука за престъплението във фазата на неговото възникване, предотвратяване и извършване. Изучават се различни методики за превенция и т.н., като основното е престъплението да не се извърши, т.е. неговото предотвратяване.
  • Криминалистиката – юридическа наука за разследване на извършено престъпление; откриване, изземване, изследване, оценяване и съхранение на доказателствата и разкриване на извършителя на престъплението, както и разкриване на обективната истина.

Библиография редактиране

  • Криминалистика, проф. Иван Вакарелски, С., 1978;
  • Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  • Криминалистика, проф. Георги Михайлов, С., 1999
  • Криминалистика: престъпление, отражение, познание, проф. Йонко Кунчев, С., 2000
  • Криминалистика, проф. Иван Боев, С., 2001
  • Криминалистика, проф. Костадин Бобев, С., 2006
  • Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., Камея, 2006; Второ преработено и допълнено издание, С., Сиела 2008;

Бележки редактиране

  1. ↑ www.etymonline.com
  2. ↑ Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  3. ↑ Х. Грос „Ръководство за съдебни следователи, чиновете в общата и жандармерната полиция“. През 1898 г. книгата се преиздава под заглавие „Ръководство за следователи като система на криминалистикита“.
  4. ↑ Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  5. ↑ Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008
  6. ↑ Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008, с. 29
  7. ↑ История на криминалистиката, 3-та част, проф. Иван Боев, С., 2004, с.83
  8. ↑ Съдебни експертизи. Кратък курс, проф. Радостин Беленски, С., 2008,

Източници редактиране

  • Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  • История на криминалистиката, 3-та част, проф. Иван Боев, С., 2004
  • Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008
  • Съдебни експертизи. Кратък курс, проф. Радостин Беленски, С., 2008,

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Криминалистика.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Forensics (disambiguation) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Криминалистика&oldid=11971850“.