Кристофър Пол Гарднър е американски брокер и милионер.

Крис Гарднър
Chris Gardner
американски предприемач
Роден
9 февруари 1954 г. (70 г.)
Етносафроамериканци
Семейство
Уебсайтwww.chrisgardnermedia.com
Крис Гарднър в Общомедия

Биография редактиране

Крис Гарднър израства със своята майка и доведения си баща. Заради различни обстоятелства майка му е принудена да прекара известно време в затвор. Крис и братята и сестрите му са преместени в дом за деца. По-късно Гарднър постъпва във Военноморските сили на САЩ. След това работи като продавач на медицински уреди, които рядко успявал да продаде.

Отива в Сан Франциско и среща мъж на име Боб Бриджес, който слиза от ферарито си. Гарднър му задава 2 въпроса: „Какво работите? И как го правите?“. Боб Бриджес отговаря, че е брокер и се занимава с числа и разговори с клиенти. Предлага на Гарднър практика във фирмата в която работи, и го запознава с други големи брокери. По време на незначително платена практика, в началото на 1980 г. в Сан Франциско Гарднър попада във финансова дупка. Работи ежедневно и цяла година живее в приют за бездомни със сина си Кристофър, а понякога пренощува дори в тоалетни на градското метро.

След образованието по брокерство Крис Гарднър получава добра работа и със своята фирма Гарднър Рич (Gardner Rich) става милионер. Книгата за неговия живот достига върховете на американските класации. Тя е филмирана с участието на Уил СмитПреследване на Щастието.

Източници редактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chris Gardner в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​