Крум Радонов
Крум Георгиев Хаджирадонов с псевдоним Бай Георги е български учител и деец на Българската комунистическа партия (БКП).
| Крум Радонов | |
| Български партизанин и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2002 г. (на 90 г.)
|
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
| Работил | военен деец • учител |
| Политика | |
| Партия | БКП (1935 – 1986) |
| Депутат | |
| V НС VI НС VII НС VIII НС | (1966 – 1986) |
.svg){kind=small}
Участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Командир на Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона, военен деец, офицер и генерал-лейтенант.[1] Брат му Христо Радонов също е генерал-лейтенант.
Биография редактиране
Произход, образование и младежки години редактиране
Крум Радонов е роден 8 март 1912 година в град Банско, Османската империя в семейството на Георги Хаджирадонов и Райна Хаджирадонова. Произхожда от семейство на дребни земеделци-собственици. През 1931 година завършва Неврокопското педагогическо училище. В периода 1931 – 1932 година работи като учител. В 1934 година завършва Школата за запасни офицери в София. Става член на РМС през 1932 година и на БКП (т.с.) през 1934 г. От 1932 година получава смъртна присъда от ВМРО. Между 1935 и 1938 година отново е учител. В 1939 – 1941 година учи строително инженерство[2] в Бърно и Братислава. В Братислава през 1940 година е секретар на българската студентска комунистическа организация (БСКО) и с.т. член на БОНСС.
От 22 юни 1941 година става нелегален и се връща в България. На 11 юли се свързва с Иван Козарев и става един от създателите на Разложката партизанска чета, а от април 1943 година – Партизански отряд „Никола Парапунов“.[3] В 1943 година военнополевия съд в Неврокоп го осъжда задочно на смърт. От март 1944 г. командва Четвърта Горноджумайска въстаническа оперативна зона, от август е и заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. В 1944 – 1945 година е член на горноджумайския областен комитет на БРП (к.)[4].
Военна и политическа дейност редактиране
След 9 септември 1944 година е офицер в Българската армия. Участва във войната срещу Нацистка Германия като командир на двадесет и втора македонска бригада[5]. През 1950 г. завършва Военната академия "Фрунзе" в СССР. До 1952 г. е бил началник на Управление „Бойна подготовка“ в Генералния щаб. Между 1952 и 1953 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. По-късно командва съединение, заместник-командир на отделение и заместник-началник на Главното политическо управление (1957 – 1960), инспектор на специален отдел във военното министерство (1960 – 1962), началник на Организационно-мобилизационното управление на ГЩ (1962 – 1966), заместник-началник на Генералния щаб (1966 – 1973). Генерал-майор от 18 юни 1956 г. Военно звание генерал-лейтенант от 1964[6]. Народен представител от Благоевградски окръг. Командир на операция „Българска слава“ (1969 – 1982).
Крум Радонов умира през 2002 г. в София.
Награди редактиране
С указ № 435 от 7 март 1972 година е провъзгласен за „Герой на социалистическия труд“, а от 1982 година – за „Герой на Народна република България“. Носител е на Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982), „НРБ“ – I степен (1959, 1962, 1964, 1969)[7], орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст. (1945), орден „9 септември 1944 г.“, I ст. (1956) и съветските „Отечествена война“, I ст. (1969), „Дружба между народите“ (1974) и „Октомврийска революция“ (1976).[8]
Трудове редактиране
Автор е на мемоарната книга „Спомени“.[9] Участва активно в дискусията за Никола Вапцаров. Дарява родната си къща в Банско и през 2007 г. в нея е открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 362. Посетен на 4 септември 2015.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 28, Протокол № 7 от 20 януари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за присъдите по процесите срещу регентите, съветниците на царя, правителства преди 9 септември 1944 г., народните представители, с. 1.
- ↑ „История на антифашистката борба в България“, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 99
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г.
- ↑ Протокол № 75 от 31 май 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 27
- ↑ Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 18
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г., с. 659 – 660.
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 37
- ↑ Радонов, Крум. „Спомени“, Военно издателство, София, 1973 г.