Кръстава
Кръстава̀ е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.
| Кръстава | |
  Кръстава  Кръстава | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1020 души[1] (15 март 2024 г.) 6,39 души/km² |
| Землище | 159,748 km² |
| Надм. височина | 1420 m |
| Пощ. код | 4647 |
| Тел. код | 035418 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 41136 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Велинград Костадин Коев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кръстава Салих Узунов (ГЕРБ) |
География редактиране
Село Кръстава се намира в планински район, на 26 км от гр. Велинград, западно посока град Сърница и на 35 км от град Якоруда, източно селото се намира в най-западната част на област Пазарджик. Планинска местност съставена предимно от борови и смърчови гори. Идеално място за излети и любители на планината, от околностите на селото се виждат три планини - Рила, Пирин, Родопи, както и върховете Мусала, Вихрен, Голяма Сютка и Малка Сютка.
История редактиране
Като населена местност съществува от 1790 г. Кметство е от 1979 г. До 1912 г. над селото е имало българска застава. Като село се е обособило на 24 октомври 1975 г. През 1978 г. се присъединяват и местностите Крантийте и Горица (Асанова), които сега са и махали.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на Бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в Бабешките колиби, в която Кръстава (Крастава) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[2]
Културни и природни забележителности редактиране
В близост до Кръстава се намират останки от старинна крепост, наречена „Калята“ . Местните разказват легендата за пещера, пълна със злато, но прокълната.
Религия редактиране
Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма – българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
