Кръстю Маринов
Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.
| Кръстю Маринов | |
| български генерал | |
.jpg) Портрет на ген. Маринов с възпоменателно слово след смъртта му. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане |
село Голямо Конаре (дн. град Съединение), Османска империя |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Кръстю Маринов в Общомедия | |
Биография редактиране
Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, Пловдивско.
Руско-турска война (1877 – 1878) редактиране
Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X Опълченска дружина.
Офицер в Румелийската милиция редактиране
През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V Казанлъшка дружина от Ямболския отряд.[1]
Сръбско-българска война (1885) редактиране
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.[2]
Войни за национално обединение редактиране
След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк. През 1887 г. е назначен на служба в 1-ва пехотна бригада, след което служи във Военното министерство и на 15 февруари 1900 г. е уволнен от служба[3].
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6-а дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913 е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.
Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.
В негова чест през 1934 година видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала. Подобен бюст-паметник (1936 г., скулптор Янко Павлов[4]) има и в парк „Рова“ във Видин, зад СОУ „Цар Симеон Велики“.
| „ | Генералъ майоръ о.з. Кръстю Мариновъ Защитникъ на Видинската крепостъ през 1913. г., бившъ началникъ на 1. и 6. пех. дивизии, почетенъ флигелъ адютантъ на Н. В. Царя, кавалеръ на Военния орденъ. „За храбростъ“ III. и IV. ст. кл. 2 Една отъ най-симпатичнитѣ военни фигури, високо честенъ и съ твърдъ характеръ човѣкъ – покойния не се поколеба да откаже и не подведе своя 4. п. Плѣвенски полкъ под клетва за вѣрностъ на детронаторитѣ както не се смути и при обсадата на Видинъ презъ 1913. г., гдѣто той бѣ началникъ на войскитѣ. Скроменъ, тихъ, той живѣ въ последнитѣ 10 – 15 години забравенъ, потиснатъ от тежкитѣ грижи въ борба за сѫществуване. Вѣнецъ от лаври и слава ще красятъ неговото чело, а историята ще го постави на видно мѣсто въ редъ на строителитѣ на бълг. армия. Лека му пръстъ. Дълбокъ поклонъ предъ паметьта му. |
“ |
Възпоменателно слово във вестник, изрезка в архива на Васил Пасков в ЦДА, фонд 1853К, опис 1, а.е. 539 | ||
Военни звания редактиране
- Младши унтерофицер (1877)
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (2 март 1884)
- Майор (1 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (14 февруари 1900)
Награди редактиране
- Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ II, III и IV ст.
Бележки редактиране
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 32
- ↑ * Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 135
- ↑ Руменин, с. 219
- ↑ Кирилова, Христина. Защитата на Видин през Втората световна война 1913, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 114 – 115 – Паметникът първоначално се намира в Градската градина, а през 1958 г. е преместен край СОУ „Цар Симеон Велики“.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 219.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 97
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 139