Кушланли
Кушланли или Кушанли (на гръцки: Ξυλαγανή, Ксилагани) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от община (дем) Марония-Шапчи (Марония - Сапес).
| Кушланли Ξυλαγανή | |
| — село — | |
  Кушланли  Кушланли  Кушланли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 65 m |
| Население | 1531 души (2001) |
| Телефонен код | +30 |
География редактиране
Селото е разположено на 18 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).
История редактиране
В XIX век Кушланли е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кушланли (Kouchlanli) има 150 домакинства и 700 жители българи.[1]
През 90-те години на XIX век част от българското население на селото, начело с първенците Стоян Киряков, Киряк Джелепов, Петко Гъгъмов – баща на видния гюмюрджински търговец Рафаел Гъгъмов, Димитър Кичков, Петко Велков и Димитър Сотиров, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Чавдар Чавдаров от село Чадърли.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Хаджи Павел Николов | свещеник |
| 2. Кирко Георгиев Карамухчев | учител |
| 3. Киряк Стоянов | |
| 4. Петко Митрев | |
| 5. Иван Късагяуров | |
| 6. Стоян Кечеджиев | |
| 7. Иван Караданев | |
| 8. Яни Кехая | |
| 9. Томо Гъгъмов | |
| 10. Никола Гъгъмов | |
| 11. Петко Велков | |
| 12. Атанас Димов | |
| 13. Стою Димов | |
| 14. Стойчо Караиванов | четник[3] |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 230 български екзархийски семейства.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности редактиране
- Родени в Кушланли
Атанас Пеев Велковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[6]- Васил Антонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[7]
- Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския окръжен революционен окръг на ВМОРО от 1902 година, умира на 10 юли в Пловдив.[8]
- Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков[9]
- Ташо Стоев Джелепов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[10]
- Николай Гагамов (1919 – ?), български политик от БКП.
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 162.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 79, 85, 175.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 18
